Светлина в пукнатините [bg]

И… не се случи нищо.

— Конфигурацията е стара — обади се Никол някак нервно. — Може да отнеме известно време.

— Струва ми се, че казахте, че ще е ултрабързо — рече Жером и в тона му се прокрадна нотка на паника. — Трябва да е бързо.

— Ще бъде. — Никол тракаше скоростно по клавиатурата на своя терминал. Като че ли танцуваше степ с пръсти.

— Не работи — оплака се Жером.

— По дяволите! — изруга Никол и се оттласна от бюрото. — Боклук!

— Вие го донесохте — отбеляза Жером.

— Да, а вие отказахте да го тествате снощи.

— Спрете — намеси се Гамаш и вдигна ръка. — Просто помислете. Защо не работи?

Никол отново се пъхна под бюрото, извади сателитния кабел и след миг го свърза пак.

— Става ли нещо? — извика изпод плота.

— Нищо — отвърна Жером и младата жена се върна на стола си. Двамата се взираха в екраните пред себе си.

— Какъв може да е проблемът? — повтори Гамаш.

— Tabarnac — изруга отново Никол, — може да е какво ли не. Това да не ви е белачка за картофи?

— Успокойте се и ми обяснете подробно.

— Хубаво. — Полицайката хвърли химикалката си на бюрото. — Може да е лоша връзка. Дефект на кабела. Някоя катеричка може да е прегризала проводниците…

— Да се придържаме към вероятните причини — настоя Гамаш и се обърна към Жером: — Какво е според теб?

— Мисля, че може би е сателитната чиния. Всичко друго работи добре. Ако искаш, можеш да редиш пасианси до припадък. Проблемът възниква, когато се опитаме да се свържем.

Гамаш кимна:

— Трябва ли ни нова сателитна чиния?

Молеше се, надяваше се отговорът да е…

— Не, не мисля — успокои го Жером. — Сигурно е затрупана със сняг.

— Шегуваш се, нали? — обади се Терез.

— Може и да е прав — съгласи се Никол. — Някоя виелица може да е навяла сняг върху чинията и да е прецакала възможността да получава сигнал.

— Но вчерашният сняг не беше виелица — възрази главният инспектор.

— Така е — кимна Жером, — но валя много, а ако Жил е насочил чинията почти право нагоре, то тя се е превърнала в идеалния съд, в който да се събира всичко.

Гамаш поклати глава. Ако ситуацията им не беше толкова сериозна, можеше да види поетичното в нея: крехките снежинки парализират съвременните технологии.

— Обади се на Жил — обърна се детективът към Терез. — Кажи му, че ще го чакам до дървото, на което е инсталирана сателитната чиния.

Облече се набързо за студа навън, грабна едно фенерче и се гмурна в тъмнината.

Оказа се по-трудно да намери горската пътека, отколкото бе предполагал. Беше тъмно и тя се оказа почти напълно затрупана от снега. Гамаш насочваше фенерчето си на всички страни и се надяваше, че е на правилното място. Накрая откри едва загатнати очертания в дебелата снежна покривка. Пътеката. Надяваше се да е тя. Нагази в преспите.

За пореден път почувства как ботушите му се пълнят със сняг, който се разтапя и чорапите му подгизват. С усилие местеше краката си напред, затънал дълбоко, а лъчът на фенерчето му попадаше ту на дървета, ту на издатини, които през пролетта бяха разлистени храсти.