Светлина в пукнатините [bg]

— Работи ли? — бяха първите думи на Терез, щом отвори вратата на старата училищна сграда.

— Идеално — отговори й Жером с почти превъзбуден глас. Въведе няколко команди, на екрана се появиха изображения и 'изчезнаха, а след тях се появиха други. — По-добре, отколкото очаквах.

Гамаш погледна часовника си. Един и двайсет.

Обратното броене бе започнало.

— Майко мила! — възкликна Никол с ококорени и блеснали очи. — Работи!

Главен инспектор Гамаш се опита да не обръща внимание на изненадата в гласа й.

— Какво следва сега? — поинтересува се Терез.

— Влязохме в националния архив — докладва Жером. — С полицай Никол обсъдихме ситуацията и решихме да се разделим. Така ще удвоим шансовете си да открием нещо.

— Аз ще вляза през терминал в училищна библиотека в Бе де Шальор — обясни Никол. Когато видя изненадата, изписана на лицата на съпрузите Брюнел, сведе очи и измънка: — Правила съм го и преди. Най-добрият начин за шпиониране.

Докато Жером и Терез изглеждаха удивени, Гамаш не беше. Полицай Никол бе дете на сенките. Родена бе да се движи на границата на закона. Отвътре й идваше да шпионира.

— Аз пък ще вляза през стаята за улики в участъка на Sûretè в Шефервил — рече Жером.

— Sûretè? — учуди се Терез, която надничаше над рамото му. — Сигурен ли си?

— Не — призна съпругът й. — Но единственото ни преимущество е да бъдем дръзки. Ако ни проследят до някакъв отдалечен участък на Sûretè, това може да ги заблуди за достатъчно дълго време, че да изчезнем.

— Така ли смяташ? — попита Гамаш.

— Теб успя да те заблуди.

— Вярно е — кимна с усмивка главният инспектор.

Терез също се усмихна:

— Давайте тогава и не забравяйте да играете против правилата.

Терез и Гамаш бяха донесли вълнени одеяла от къщата на Емили и се заловиха за работа, като ги закачиха от вътрешната страна на прозорците. Това нямаше да попречи на външен наблюдател да се досети, че в училищната сграда има някого, но нямаше да се вижда какво точно правят.

Жил пристигна и донесе още дърва за огрев. Напълни с цепеници печката и от нея започна да се лее приятна топлина.

През следващите няколко часа Жером и Никол работеха в почти пълно мълчание. От време на време разменяха по някоя дума или фраза като "418", "файъруол" или "симетрични ключове".

Иначе работеха тихо и единствените звуци, които огласяха училищната стая, бяха познатото тракане по клавиатурите и бумтенето на печката.

Гамаш, Жил и Хенри отидоха до къщата на Емили и се върнаха с бекон, яйца, хляб и кафе. Приготвиха храната на печката и помещението се изпълни с аромата на бекон, пушек и кафе.

Но Жером така се бе концентрирал, че сякаш не забелязваше. С Никол разговаряха за пакети и криптиране, портове и нива на абстракция.