Убийството на Линда [bg]

Всъщност Ана Сандберг бе разпитала старицата — деветдесет и две годишната Брита Рюдберг, пенсионерка, която живееше сама в сградата най-близо до паркинга. Апартаментът й се намираше на втория етаж и имаше балкон с прекрасен изглед над същия този паркинг. Старицата седяла именно на този балкон, когато регистрирала наблюденията си във връзка с откраднатия сааб. Това лято Брита имала навика да излиза сутринта на балкона, преди да е настъпила горещината, и твърдеше, че си спомня много ясно въпросната сутрин. Случката се разиграла някъде към шест часа в петък, четвърти юли. Старицата се събуждала всяка сутрин горе-долу по това време. През есента и зимата обикновено сляла до по-късно, но дори тогава се будела не по-късно от шест и половина.

На пръв прочит Сандберг сметна свидетелката за очарователна и изключително подредена жена въпреки напредналата й възраст. Очевидно старицата изобщо не знаеше за убийството на Линда и изобщо не подозираше, че колата, за която я разпитват, е била открадната. Ана я попита откъде е толкова сигурна, че датата е била именно четвърти юли.

— Как да не съм сигурна! Тогава имах рожден ден — обясни свидетелката и й се усмихна. — Навърших деветдесет и две. Предния ден си бях купила парче торта с марципанова глазура от сладкарницата, за да се почерпя. Спомням си как на четвърти седнах да изям тортата със задължителната чаша сутрешно кафе… Дори го поздравих — обясни тя. — Поправяше нещо по колата и аз предположих, че се кани да пътува извън града, щом е станал толкова рано.

— Можете ли да го опишете? Мъжа, когото сте видели да поправя нещо по колата? — попита Сандберг.

Неочаквано тя почувства същите онези вибрации, които непрекъснато спохождаха колегата Бекстрьом, но се оказваха лъжливи.

— Предположих, че е синът — продължи свидетелката. — Много ми заприлича на него. Много е симпатичен. По мое време младежите изглеждаха точно така — уточни тя.

— Синът?

— Синът на пилота, дето е собственик на колата — уточни свидетелката. — Много прилича на мъжа, когото видях аз. Смугъл, елегантен, с атлетично телосложение.

— А той поздрави ли ви? — поинтересува се Сандберг. — След като вие сте му казали „добро утро“.

Старицата се подвоуми. Възможно е да й е кимнал, но не е сигурна. Затова пък ясно си спомня, че я погледнал, и то няколко пъти.

А дали си спомня с какво е бил облечен? Не, и това не може да каже със сигурност. Навярно като повечето млади мъже на неговата възраст, когато заминават извън града през лятото.