Катерина де Медичи [bg]

Марго стана решителна жена с тъмни, лъскави къдрици и изразителни черти. Усмихнеше ли се, тъмните ѝ очи оживяваха и омайваха дори най-благоразумните мъже. Изключително здрава, тя обожаваше ездата и танците и притежаваше изумителна математическа дарба.

Едуар – вече херцог на Анжу – израсна висок, с издължено, красиво лице и черни очи като баща си. Проявяваше типичния за семейство Медичи вкус към красивите дрехи и бижутата – колкото по-лъскави, толкова по-добре. Споделях с Едуар всичко, което знаех за управлението, и той се оказа способен ученик, с нюх към интригите и по-деликатните нюанси на дипломацията.

Шарл порасна, ала не твърдя, че стана мъж. Имаше безволева брадичка, прекалено големи очи и чело; яркото рождено петно под носа му не подобряваше въпросната несполучлива комбинация. Побледняваше и се задъхваше при най-малкото усилие. Ядосваше се, че е кекав и с муден ум. Завиждаше на красотата и интелигентността на брат си и често изпадаше в пристъпи на безпочвен гняв.

Надявах се да надживее маниакалната избухливост, но с времето изблиците зачестиха и се влошиха. Когато навърши четиринайсет – пълнолетие – Негово Величество продължи да разчита на мен да управлявам държавата. Прокарах закон, изискващ той да не издава заповед без одобрението на Личния си съвет. Пред обществеността Шарл се справяше прилично, рецитирайки речите, които му пишех. По всякакви други въпроси обаче ми противоречеше яростно и на четиринайсетия си рожден ден настоя – в разрез с моите съвети и препоръката на лекарите – да участва в лова.

Едуар, почти тринайсетгодишен, и по-малката му сестра Марго, яздеха до краля и мен. В края на юни долината на Лоара се диплеше пред нас – пищна и изпълнена с живот. Дори белокосият Монморанси бе приел поканата ни да се включи в лова, създавайки впечатление, че всичко е както навремето.

Трудно се стърпявах да не поглеждам тревожно към Шарл и да не го подканвам да спре, за да си почине, когато се запъхтяваше. Въодушевен от лова обаче, той пришпорваше жребеца си и се смееше неудържимо с разширени, грейнали очи.

Бях заповядала да организират кратка гонка с лесна плячка. След половин час хрътките обсадиха целта ни в гъст храсталак –  див заек, възможно най-безопасната жертва за едно болнаво момче.

– Хванах го! – изграка Шарл и главният ловец извика хрътките.

Синът ми слезе от коня и започна ожесточено да забива копието си в храстите. Заекът се показа. Шарл го прониза в корема, приковавайки го към земята. Едуар, Марго и аз също скочихме от седлата и приближихме да го поздравим за първия му ловен трофей. Странният блясък в очите на сина ми обаче ни смълча.

Заекът се бореше да се освободи – размахваше крака, оголил жълти зъби. Усмихнат, Шарл се наведе да докосне раната на животното и то го ухапа.