![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
Доктор Паре си спести любезностите – не се впечатляваше от титли и още по-малко от Мария, кралицата на Франция. Разбираше, че майчината любов е по-силна от привързаността на политическата съпруга. Обърна се направо към мен.
– Състоянието на Негово Величество се влоши, мадам. От два часа го мъчи силна треска. Инфекцията е навлязла в кръвта му.
Затворих очи. Неотдавна със същите думи доктор Паре бе подписал смъртната присъда на съпруга ми.
– Какво значи това? Какво трябва да се направи? – попита Мария.
– Не мога да направя нищо повече – отговори ѝ лекарят. – Въпрос на часове е. Остават му най-много ден-два.
Тя се стрелна към него. Движението ме накара да отворя очи. Мария тъкмо посягаше да издраска лицето на доктора. Херцог Дьо Гиз се спусна да я усмири.
– Не бива да умира! – извика тя. – Не му позволявайте да умира!
Херцогът и доктор Паре се постараха да я успокоят, а аз влязох в покоите на сина си. Франсоа лежеше със затворени, слепнали от гурели очи. Бузите му бяха обагрени в нездрав виолетов оттенък. Тежка кожена завивка го покриваше до брадичката, но зъбите му тракаха. Легнах до него и го прегърнах, притискайки тяло до неговото, за да го стопля. Останах там дори след като поопомнилата се Мария влезе и седна наблизо. Лицето ѝ се надвеси над нас – бледа, тревожна луна.
Няма друго за разказване, Франсоа не дойде на себе си, макар понякога да простенваше от болка. Накрая тялото му се затърчи болезнено – отново и отново. Замря, докато Мария нашепваше "Аве Мария" и "Патер Ностер", а когато пое последния си хриплив дъх, от носа му потече жълта гной.
Едва тогава отпуснах ръце и станах бавно от леглото. Спряла да се моли, Мария се взираше ужасена в тялото на съпруга си. Остави се безжизнено да я прегърна, прошепвайки в ухото ѝ:
– Върви си в Шотландия. Там сега е по-безопасно за теб.
Оставих Франсоа с Мария и истеричните молитви на братята Гиз и отидох при живите си деца. Предвидливата гувернантка ги бе облякла в черно. Чакаха ме в детската зала. Шарл седеше безучастно и наблюдаваше как Едуар, Марго и малкият Навара хвърлят топка за тенис на шпаньола, който я носеше, заобикаляйки на безопасно разстояние Шарл.
– Умря ли? – попита ме намръщено той. – Аз ли съм крал?
Успях само да кимна. Едуар прегърна разплаканата Марго.
Анри също се разрида, ала устните на Шарл се извиха в самодоволна усмивка.
– Виждаш ли? – обърна се той към Едуар. – Станах крал и вече си длъжен да изпълняваш всичките ми желания.
Обезсилена от сълзите на децата, безмалко да изгубя самообладание, но забележката на Шарл ме накара да се овладея.
– Не е длъжен – поправих го. – Крал си само на думи, Шарл. Сега аз ще управлявам Франция.
Трийсет и четвърта глава
След смъртта на Франсоа Мария благоразумно отплава за родния Единбург. Решени да не изпускат изплъзващата им се корона, братята Гиз основаха фанатично католическо общество, поставило си за цел да унищожи до крак хугенотите. Антоан дьо Бурбон за пореден път се върна в лоното на католицизма и съпругата му Жана – кралица на протестантското кралство Навара – се раздели с него. Тя остана в двореца, но заради задълбочилото се политическо напрежение избягваше срещите с мен.
По-младият брат на Антоан дьо Бурбон – Луи, принц Конде, мъж с по-впечатляващо постоянство – зае мястото му и се оказа способен водач редом с адмирал Колини. Протестантството продължи да се разпространява. Мнозина интелектуалци в двореца – искрени, разумни хора – бяха привлечени към него. Ето защо пропуснах да доловя враждебността, зрееща отвъд дворцовите стени.
Семейство Гиз се заловиха енергично с ревностната си анти хугенотска кампания. Една неделя херцог Дьо Гиз яздел из провинцията и чул далечно песнопение. Със свитата си от въоръжени стражи открил източника – плевня, пълна с хугеноти, изповядващи тайно вярата си.
Според френския закон всяка ерес се наказваше със смърт – подробност, която съпругът ми и баща му често предпочитаха да пренебрегват. Гиз обаче заповядал на войниците си да нападнат молещите си. Избили седемдесет и четирима невинни и осакатили още сто.
Хугенотите отмъстиха бързо. В католически Париж нямаше размирици, но в провинцията се водеха битки. Конде и Колини предвождаха хугенотите, Гиз и непоследователният Бурбон – католическите роялисти.