Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Накратко, правителството в сговор с близки фирми с огромни преплетени интереси направило развитието на клетъчните услуги невъзможно за почти четири десетилетия. Кой знае какви подобрения в технологиите и промени в обществото щеше да има, ако това не се беше случило. През 1970 г. Комисията по комуникациите най-после предложила да предостави част от спектъра за клетъчни мрежи и през 1973 г. Марти Купър, вицепрезидент на „Моторола“ извършил първото клетъчно обаждане с мобилен телефон. В същото време обаче собствената му компания лобирала задкулисно за спирането на клетъчните мрежи, тъй като имала изгоден монопол в радиотелефоните. В резултат комисията се оказала въвлечена в множество правни битки през следващото десетилетие и така или иначе се придър-жала към толкова популярното сред регулаторите погрешно схващане, че клетъчната телефония е „естествен монопол“ и затова трябва да остане притежание на „Ей Ти енд Ти“. Чак през 1982 г. от Вашингтон повял благоприятен за конкуренцията политически бриз и Комисията започнала да приема молби за клетъчни лицензи. На 28 юли 1984 г., трийсет и девет години след деня, в който г-н Джет казал, че „нямало да е трудно“ да се пусне клетъчна телефония, първата американска услуга за мобилни телефони оживяла за церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лос Анджелис. Кой казва, че скоростта на промяната спира дъха?
Но ако Америка сама се ограничавала, защо друг континент не поел палмата на първенството? Някои по-малки страни наистина напреднали, но без големи пазари технологията не успяла да се наложи, а регулациите за телефоните в Европа били още по-тесногръди, понеже услугите се предлагали предимно от национализирани индустрии без никакъв интерес да нарушават удобните си модели с отдаване под наем. Така че по отношение на мобилните телефони Европа предпочела да изчака и да види какво ще стане в Съединените щати. Щом обаче видял неочакваната популярност на 1G (аналогов) мобилния телефон, Европейският съюз се задействал да създаде 2G дигитален стандарт на име GSM, а ключовите патенти били в ръцете на „Ериксон“, „Нокия“, „Алкател“ и „Сименс“. Конкурентният стандарт CDMA на американската фирма „Куалком“ просто бил забранен в Европа в ясна проява на протекционизъм.
Америка останала без стандарт чак до 1995 г. и в началото на 1990-те години Европа изпреварила САЩ при мобилните телефони. Опитът на Комисията по комуникациите да отвори пазара затънал в политически битки. В края на 1980-те години GSM стандартът държал 80 процента от световния пазар и „индустриалната политика“ на Европа сякаш се отплащала. Но GSM бил замислен за глас, данните дошли по-късно, докато CDMA стандартът бил създаден за данни, а гласът бил добавка. Така, когато 3G се появил около 2000 г., GSM мрежите вече не можели да се справят и светът скоро преминал към CDMA. Не за последен път Европа си направила мечешка услуга, като се изключила от световната конкуренция.
Така историята на мобилните телефони е за съпротивата на правителството срещу иновациите, плюс преплитане на интересите в частния сектор. Днес използваме смартфони не заради правителствените регулатори, а въпреки тях.
Друг не чак толкова краен случай е развитието на дроновете. Безпилотните летателни апарати на батерии изненадаха света през второто десетилетие на XXI в., като изведнъж се появиха навсякъде. Военните използват безпилотни апарати с радиоуправление от 2001 г., но първият куадкоптер дрон с управление чрез безжичен интернет и насочен към потребителите е френският Parrot AR от 2010 г. Куадкоптер дроновете бързо намериха комерсиално приложение в наблюдението, въздушната фотография, земеделието, издирвателните и спасителните операции и в други области. Реакцията на правителствата е да ограничат използването им със строги правила, които потискат иновацията чрез забрана върху ученето. В Съединените щати дроновете не можеха да летят на височина над 120 метра, да са извън погледа на оператора, да са близо до летище и да са над хора. Освен това се допускаше да се издигат само денем, и то ако не са по-тежки от 25 килограма. Тези предпазни мерки може да изглеждат разумни, но същият ефект би могъл да бъде постигнат по думите на предприемача Джон Чисхолм с простички правила, постановяващи неща като „дроновете трябва да бъдат управлявани безопасно и без да причиняват вреда на хора или собственост“, а после общото право да наложи разпоредбите. Според Чисхолм подобна вътрешна, а не принудителна регулаторна система с по-голяма вероятност ще насърчи иновациите в работата с дронове и ще ги направи добри в усещането и избягването на опасности, като същевременно гарантира безопасността. Правилата в Китай са далеч по-слабо рестриктивни и страната скоро започна да доминира в индустрията. Американците също постепенно отпускат разпоредбите, но може би е твърде късно.