![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
— И двете изглеждате прекрасно — каза Том, но очите му гледаха Джейн.
— А ти изобщо не приличаш на Елвис — неодобрително отбеляза Маделин.
— Не обичам карнавални костюми — каза Том и смутено подръпна безупречно изгладената си риза. — Съжалявам. — Ризата не му отиваше особено. Изглеждаше далеч по-добре в черните тениски, които носеше в кафенето. Мисълта за Том, гол до кръста в малкия си едностаен апартамент, съсредоточен с ютия в ръка върху измачканата си риза, изпълваше Джейн с нежност и страстно желание. — Усещаш ли вкус на мента в това? — обърна се той към Джейн.
— Ето това е! — отвърна тя. — Значи, вътре има само ягодово пюре, шампанско…
— …и като че ли водка — каза Том и отпи още една глътка. — Доста водка.
— Мислиш ли? — попита Джейн. Не можеше да откъсне очи от устните му. Винаги бе намирала Том за привлекателен, но никога не си бе давала сметка за причината. Може би заради устните му. Имаше красиви, почти женски устни. Какъв тъжен ден за гей обществото. Наистина.
— Аха! — обади се Маделин. — Аха!
— Какво има? — попита Том.
— Здрасти, приятелю Том. — Ед изникна до Маделин и обви ръка около кръста ѝ. Носеше костюм на Елвис в черно и златисто, с ръкави като пелерини и огромно жабо. Невъзможно беше да го погледне човек, без да избухне в смях. — Том защо не е облечен като глупак? — каза той и се ухили към Джейн. — Престани да се смееш, Джейн. Изглеждаш страхотно, между другото. Какво си направила с косата си?
Маделин се усмихваше идиотски към Джейн и Том и въртеше глава наляво-надясно, сякаш гледаше тенис.
— Виж, скъпи — каза тя на Ед. — Том и Джейн.
— Да, виждам ги — отвърна Ед. — Даже говоря с тях.
— Толкова е очевидно! — възкликна Маделин с грейнали очи и ръка на сърцето. — Не мога да повярвам, че никога…
Тя внезапно млъкна, за огромно облекчение на Джейн, и погледът ѝ се зарея някъде над раменете им.
— Вижте кой е тук. Кралят и кралицата на бала.
71.
Пери не обели и дума по време на краткото им пътуване до училището. И все пак излязоха. Селест още не можеше да повярва, че изобщо излязоха, но пък, от друга страна — разбира се, че щяха да излязат. Те никога не отменяха ангажимент. Понякога се налагаше да облече нещо различно от планираното, понякога се налагаше да подготви извинение, което да използва при нужда, но шоуто трябваше да продължи.
Пери вече бе публикувал във Фейсбук тяхна снимка в костюмите за викторината. Благодарение на нея щяха да изглеждат като добродушни, весели, забавни хора, които не се вземаха твърде на сериозно и милееха за училището и местната общност. Снимката отлично допълваше другите още по-възхитителни публикации относно екскурзии в чужбина и скъпи културни събития. Една училищна викторина прилягаше идеално на имиджа им.
Селест не откъсваше очи от ритмичните бързи движения на чистачките. Те олицетворяваха безконечните цикли на съзнанието ѝ. Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне.
После премести поглед към ръцете му върху волана. Способни ръце. Нежни ръце. Той бе просто един мъж в костюм на Елвис, който я придружаваше на училищно събитие. Мъж, който току-що бе разбрал, че съпругата му планира да го напусне. Наранен мъж. Измамен мъж. Гневен мъж. Но просто мъж.
Объркване. Избистряне. Объркване. Избистряне.
Когато Гуен пристигна, за да остане с момчетата, Пери пусна чара си в действие, сякаш нещо жизненоважно зависеше от това. Отначало Гуен се държа резервирано, но после се оказа, че има слабост към Елвис. Впусна се да разказва някаква история за това как била едно от „златните момичета“, когато златният кадилак на Елвис обикалял Австралия, та се наложи Пери да я прекъсне елегантно, като джентълмен, който отнема дама по време на танц.
На влизане в улицата към училището дъждът намаля. Наоколо гъмжеше от коли, но едно местенце чакаше Пери близо до входа на училището, сякаш го бе запазил предварително. Той винаги намираше място за паркиране. Светофарите светваха в зелено за него. Доларът послушно се качваше или падаше за него. Може би затова се гневеше толкова, когато нещата не се случваха според очакванията му.
Той угаси двигателя.
И двамата седяха и мълчаха. Една от предучилищните майки подмина колата им в дълга рокля, която я принуждаваше да прави бързи ситни стъпки. Носеше детски чадър на точки. Габриел, помисли си Селест. Онази, която непрестанно говореше за диетите си.