Големите малки лъжи [bg]

Като филмови звезди на червения килим, помисли си Маделин. Имаше нещо в излъчването на Пери и Селест, сякаш се качваха на сцена; телата им изглеждаха изваяни, лицата — готови за снимка. Дрехите им почти не се различаваха от костюмите на околните, но Пери и Селест не изглеждаха като на маскен, бал; сякаш истинските Елвис и Одри току-що бяха влезли в залата. Всяка жена, облечена в черна рокля Закуска в Тифани, докосна долнопробната си перлена огърлица. Всеки мъж в бял Елвис костюм глътна корема си. Нивата на розовите газирани коктейли спадаха, спадаха, спадаха.

— Ах! Селест изглежда толкова красива.

Маделин се обърна и се озова лице в лице с Бони.

Бони, също като Том, очевидно не обичаше карнавални костюми. Носеше обичайната си плитка, преметната през рамо. Никакъв грим. Приличаше на бездомник, наконтен за излизане: риза с дълъг ръкав от някаква тънка избеляла материя, която се изхлузваше от едното ѝ рамо (всичките ѝ дрехи се изхлузваха от едното рамо по онзи дразнещ начин; Маделин копнееше да я хване и да ѝ оправи всичко), дълга безформена пола, стар кожен колан около кръста, изобилие от онези странни череп-и-кости, изчанчени цигански бижута, ако изобщо можеха да се нарекат бижута.

Ако Абигейл беше тук и погледнеше майка си и мащехата си, щеше да се възхити от дрехите на Бони, не на майка си, щеше да избере Бони за подражание, а не майка си. И в това нямаше нищо лошо, защото никоя тийнейджърка не искаше да изглежда като майка си, Маделин го знаеше, но не можеше ли Абигейл да се възхищава на някоя случайна, пристрастена към наркотици знаменитост? Защо това трябваше да е пустата му Бони?

— Как си, Бони? — попита тя.

Погледът ѝ проследи Том и Джейн, които се смесиха с тълпата. Някой помоли Том за соево лате, ха-ха (горкичкият Том), но той не показа никакви признаци на смущение; очите му непрекъснато търсеха Джейн, а Джейн все поглеждаше към него. Докато наблюдаваше очевидното им взаимно привличане, Маделин се чувстваше като свидетел на някакво красиво, забележително, но ежедневно събитие, като излюпването на пиленце. В момента обаче ѝ се налагаше да разговаря със съпругата на бившия си мъж и въпреки приятното алкохолно вцепенение, все още усещаше приглушения тътен на предменструалния си синдром.

— На кого оставихте Скай? О, съжалявам! — Маделин почука с пръст по челото си. — Трябваше да предложим да доведете Скай у дома! Абигейл е детегледачката ни за вечерта. Можеше да наглежда всичките си братя и сестри едновременно.