Големите малки лъжи [bg]

— О, Макс — каза Селест.

— Пипни го! — извика Макс. — Не си измислям! Наистина се клати! — Той вдигна поглед към баща си, който тъкмо бе влязъл в стаята. — Тате, много си смешен. Хей, тате, виж ми зъба! Виж, виж!

Пери изглеждаше неузнаваем с идеално наместената черна лъскава перука, златни авиаторски очила и разбира се, традиционния бял гащеризон в стила на Елвис, обсипан с блестящи скъпоценни камъни. В ръката си държеше телефона на Селест.

— Еха! Този път наистина се клати, а? — каза той. — Я да видя!

Той остави телефона на леглото до Селест и Джош, придърпа очилата си надолу и коленичи пред Макс, за да види зъба му.

— Имам съобщение за теб — добави той и хвърли поглед към Селест. После сложи пръст върху долната устна на Макс. — Я да видя, приятел. От Минди.

— Минди? — разсеяно попита Селест. — Не познавам човек на име Минди. — Мислеше си за Джейн и Зиги. За петицията, която трябваше да носи името на Макс. Налагаше се да уведоми училището. Може би трябваше да звънне на госпожица Барнс още сега? Трябваше ли да се обади на Джейн?

— Твоят агент по недвижими имоти — уточни Пери.

Стомахът на Селест се сви и тя пусна Джош на пода.

— Обзалагам се, че зъбът ти не се клати! — каза той на брат си.

— Може би съвсем мъничко — каза Пери, разроши косата на Макс и намести очилата си. — Ще монтират нова противопожарна аларма в апартамента ти и искат да знаят дали биха могли да получат достъп в понеделник сутрин. Минди попита дали в девет сутринта ще ти е удобно. — Той грабна двете момчета едновременно и ги подпря на хълбоците си, където те удобно се вкопчиха като маймуни, ухилени до ушите. Пери наклони глава към Селест. Усмивка на Елвис, снежнобели зъби. — Удобно ли ще ти е, скъпа?

На входната врата се звънна.