Големите малки лъжи [bg]

— Съжалявам — каза. — Нямах чадър, но реших, че ако тичам много бързо…

— Не се тревожи за това. Случва се непрекъснато. Хората минават през огън и вода заради моето кафе — усмихна се Том. — Ела отзад и ще ти дам сухи дрехи. Реших да затворя и да погледам телевизия. От часове не е влизал клиент. Къде е моят човек Зиги?

— Оставих го при родителите ми, за да мога да отида на училищната викторина — отвърна Джейн. — Очертава се бурна нощ.

— Сигурно ще е така — каза Том. — Родителите в Пириуи обичат да си пийват за настроение. И аз ще ходя, знаеш ли? Маделин ми е отредила място на вашата маса.

Джейн го последва през кафенето, оставяйки мокри стъпки подире си, към врата с надпис „Вход забранен“. Тя знаеше, че Том живее в задната част на кафенето, но никога не бе прекрачвала тази граница.

— Ооо! — възкликна тя, когато Том отвори вратата. — Колко вълнуващо!

— Да — отвърна той. — Ти си голяма късметлийка.

Тя се огледа и установи, че едностайният му апартамент изглеждаше като продължение на кафенето — същият полиран дървен под, същите бели стени с груба мазилка и рафтове с антикварни книги. Различаваха се единствено по дъската за сърф и китарата, облегнати на стената, купчината компактдискове и стереоуредбата.

— Не е за вярване — каза Джейн.

— Кое? — попита Том.

— Ти редиш пъзели! — ахна тя и посочи към недовършения пъзел върху масата. После хвърли поглед към кутията. Беше истински вироглав (както би казал брат ѝ) пъзел от две хиляди части, черно-бяло изображение на военен Париж. — Ние също редим пъзели — поясни тя. — Семейството ми. Дори сме леко вманиачени.

— Обичам винаги да имам един започнат — каза Том. — Действат ми като медитация.

— Точно така — съгласи се Джейн.

— Ето какво предлагам — рече Том. — Ще ти дам сухи дрехи, после ще хапнем тиквена супа и ти ще ми помогнеш с пъзела.

Той измъкна от скрина си някакво долнище на анцуг и памучен пуловер с качулка. Джейн влезе в банята, свали дрехите си, подгизнали чак до бельото, и ги остави в мивката. Сухите дрехи ухаеха на Том и „Блу Блус“.

— Чувствам се като Чарли Чаплин — каза тя и придърпа нагоре долнището. Ръкавите висяха до пръстите ѝ.

— Ето така — каза той и грижливо ги нави над китките. Джейн се подчини като малко дете. Чувстваше се необяснимо щастлива. Обгрижена.

Тя се настани на масата, а Том донесе купичките с тиквена супа, украсени със завъртулка сметана, и няколко филии квасен хляб с масло.

— Имам чувството, че винаги гледаш да ме нахраниш — каза Джейн.

— Имаш нужда от повече храна — отвърна Том. — Изяж си всичко.

Тя гребна лъжица от сладката, ароматна супа.

— Вече знам защо ми изглеждаш различна! — внезапно каза Том. — Подстригала си косата си късо! Изглежда страхотно.

Джейн се засмя.

— Докато пътувах насам, си мислех как един обратен мъж веднага би забелязал новата ми прическа. — Тя взе парченце от пъзела и намери мястото му. Чувстваше се точно като у дома си: хапваше и редеше пъзел. — Съжалявам, знам, че това клише е изтъркано.