Големите малки лъжи [bg]

Том не е гей. Тази мисъл непрекъснато изчезваше и изникваше в главата ѝ като пружинираща играчка от кутия. Дзън! Том не е гей! Дзън! Том не е гей! Дзън!

Беше смешно и прекрасно, и ужасяващо.

Озова се лице в лице с Маделин, която изглеждаше като видение в розово — розова рокля, розова чанта и розово питие в ръка.

— Джейн! — Яркорозовата копринена рокля на Маделин бе обшита със зелени изкуствени диаманти, с огромна фльонга от розов сатен, пристегната около талията. Почти всяка друга жена в залата беше в черно, но Маделин, естествено, знаеше как да изпъкне в тълпата.

— Изглеждаш страхотно — каза Джейн. — Тази диадема на Клоуи ли е?

Маделин докосна пластмасовата диадема с розови камъчета.

— Да, даде ми я под наем, излезе ми доста солено. Но ти си тази, която изглежда страхотно! — Тя хвана ръката на Джейн и бавно я завъртя в кръг. — Косата ти! Не си ми казвала, че смяташ да я подстрижеш! Разкошна прическа! Луси Пондър ли я направи? А тоалетът! Толкова е сладък!

Тя отново обърна Джейн с лице към себе си и ахна.

— Джейн! Ти си с червило! Алено! Аз съм… толкова, толкова… — Гласът ѝ пресекваше от вълнение. — Просто съм толкова щастлива, че те виждам с червило!

— Колко от тези симпатични розови коктейли си изпила? — попита Джейн и сръбна голяма глътка от своя.

— Този ми е едва вторият — отвърна Маделин. — Мъчи ме ужасен, отвратителен ПМС. Може да убия някого преди края на вечерта. Обаче! Всичко е наред! Всичко е страхотно! Абигейл закри уебстраницата си. О, чакай, ти дори не знаеш за уебстраницата, нали? Толкова неща се случиха! Толкова много гибелни катастрофи! Чакай малко! Как мина вчера? Посещението при знаеш кого?

— Каква уебстраница е закрила Абигейл? — попита Джейн и отново захапа сламката. Розовата течност изчезваше от чашата и отиваше право в главата ѝ. Чувстваше се удивително, възхитително щастлива. — Срещата с психолога мина добре. — Тя сниши глас. — Зиги не е насилникът, който тормози Амабела.

— Не е, разбира се — каза Маделин.

— Аз май пресуших коктейла си! — възкликна Джейн.

— Дали изобщо са сложили някакъв алкохол вътре? — попита Маделин. — Има вкус на нещо газирано и забавно от детството. Има вкус на летен следобед, на първа целувка, на…

— Зиги има гниди — каза Джейн.

— Клоуи и Фред също — мрачно призна Маделин.

— О, имам да ти разказвам толкова много неща. Вчера съпругът на Харпър се държа с мен като същински Тони Сопрано. Каза, че ако отново припаря до Харпър, ще стовари цялата тежест на закона отгоре ми. Явно е партньор в адвокатска кантора.

— Греъм? — възкликна Маделин. — Той се занимава с данъчно право, за бога.

— Том ги изхвърли от кафенето.

— Сериозно? — Маделин грейна от вълнение.

— С голи ръце. — Джейн рязко се обърна и се озова лице в лице с Том, облечен в джинси и карирана риза. В ръка държеше една от вездесъщите розови напитки. — Том! — От гласа ѝ струеше такъв възторг, сякаш виждаше завърнал се от фронта войник. Тя пристъпи към него, но после, когато ръката ѝ неволно го докосна, бързо отскочи назад.