Големите малки лъжи [bg]

Недалеч от Джейн някакъв едър Елвис предложи да дари петстотин долара на училището в замяна на пакет чипс с оцет и сол, притежание на Саманта.

— Разбира се — отвърна Саманта, но Стю, съпругът ѝ, грабна пакета от ръката ѝ преди финализирането на сделката.

— Съжалявам, пич, но децата нямат чак толкова спешна нужда от интерактивни дъски, колкото моят стомах — от храна.

Ед се обърна към Маделин:

— Ти защо не носиш храна в чантата си? Що за жена си?

— Това не е чанта, а вечерна чантичка! — Маделин размаха обшитата с пайети миниатюрна чантичка. — Престани най-сетне, Бони. Добре съм! — тросна се тя на Бони, която я преследваше с куп салфетки в ръка и потупваше с тях роклята ѝ.

Две Одрита и един Елвис водеха оживен спор на висок глас относно стандартизираните тестове.

— Нямаме основание да предполагаме, че…

— Учебният материал е обвързан с теста! Знам със сигурност, че преподават по теста!

Руси карета търчаха в различни посоки, притиснали мобилни телефони до ушите си.

— Доставчикът на храна пристига след пет минути! — сопна се една, когато видя Стю да нагъва чипс с оцет и сол.

— Съжалявам — рече Стю и протегна пакета. — Искаш ли?

— Ох, добре. — Тя си взе няколко и офейка.

— На две магарета сламата не могат да разделят. — Стю тъжно поклати глава.

— Шшшт — изсъска Саманта.

— Училищните викторини винаги ли… — Том не успя да намери точната дума.

— Не знам — каза Джейн.

Том ѝ се усмихна. И тя му се усмихна. Тази вечер се усмихваха често един на друг, сякаш си имаха лично тяхна шега.

Мили боже, моля те, нека това не е плод на въображението ми!

— Том! Едно двойно с обезмаслено мляко за навън! Ха-ха!

Том вдигна вежди към Джейн и покорно се включи в поредния разговор.

— Джейн! Търсих те! Как си? — Госпожица Барнс се появи отнякъде, по-висока от обичайното и застрашително нестабилна върху обувки на много висок ток. Носеше гигантска шапка, розова боа и чадърче против слънце. Нямаше и капчица прилика с Одри Хепбърн, доколкото Джейн можеше да прецени. Изговаряше думите много бав-но и вни-ма-тел-но, така че никой да не забележи, че е подпийнала. — Как си, държиш ли се? — попита тя, сякаш говореше с дълбоко опечален човек, и Джейн разровичка паметта си в търсене на скорошен повод за дълбока печал.

О, петицията, разбира се. Цялото училище смяташе сина ѝ за насилник. Това. Много важно. Том не е гей!

— Имаме среща в понеделник сутрин преди училище, нали? — каза госпожица Барнс. — Предполагам, че става въпрос за… болната тема.

Тя затвори „болната тема“ във въздушни кавички.

— Да — отвърна Джейн. — Има нещо, което трябва да ти кажа. Но не сега. — Непрекъснато виждаше Селест и съпруга ѝ някъде в далечината, но все още не бе успяла да ги доближи.