Големите малки лъжи [bg]

— Ъммм… — започна Том.

— Какво? — Джейн вдигна поглед към него. — Там му е мястото. Виж. Това е ъгълът на танка. Супата е страхотна. Защо не я включиш в менюто?

— Не съм гей — каза Том.

— Как така не си? — усмихна се Джейн. Реши, че той си прави лоша шега.

— Не — отвърна Том. — Не. Не съм.

— Какво?

— Знам, че редя пъзели и правя разкошна тиквена супа, но не съм гей.

— О! — ахна Джейн и усети как лицето ѝ пламва. — Съжалявам. Мислех… Не, не мислех, знаех го! Откъде го знам? Някой ми го каза. Маделин. Каза ми го преди цяла вечност. Но съм го запомнила! Разказа ми цяла история — как си се разделил с приятеля си и си го понесъл много тежко, и си прекарвал часове наред в плач и каране на сърф…

Том се ухили.

— Том О’Брайън — каза. — За него ти е говорила.

— Том О’Брайън? Автотенекеджията? — Том О’Брайън беше едър, широкоплещест мъж с черна рунтава брада. Никога не си бе давала сметка, че двамата имат еднакви имена, просто бяха толкова различни.

— Напълно разбираемо е — каза Том. — Много по-логично е гей да е Том бариста, а не Том автотенекеджията. Той вече е щастлив, впрочем влюбен е, има си нов приятел.

— Ха — каза Джейн и се замисли. — Фактурите му наистина ухаеха много приятно.

Том се засмя.

— Надявам се, че… хм… не съм те обидила — каза Джейн.

Докато се преобличаше в банята, бе оставила вратата леко открехната, както би направила в компанията на момиче, за да продължат да си говорят. Не носеше бельо. Говореха си толкова свободно. Винаги се бе държала толкова открито с него. Ако знаеше, че е с нормална сексуална ориентация, щеше да държи една част от себе си в безопасност. Беше си позволила да се почувства привлечена от него, защото го смяташе за гей, така че не се броеше.