Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Поздрави сърдечно, но беше загрижен. Обикаляше Аниор, който седеше на пода, потръпваше нервно с края на опашката си и се мъчеше да подбере подходящи думи.
— Разбирам, че не искаш да работиш като изнудвач. Но тази работа е доста по-сложна от тази на плашачите и при следващото издигане ще попаднеш на много по-свястно място.
— След като имам особени заслуги като изнудвач ли? — попита раздразнен Аниор. — Не, благодаря. Предпочитам цял живот да работя като плашач.
Нериф седна срещу него и го хвана за ръце. Гледаше Аниор с разтревожени очи.
— Нищо не можеш да направиш. Да си диабо значи да бъдеш нечестен и несправедлив към хората. Нашата работа не е шега, а необходимост. Когато се издигнеш в йерархията ще се сблъскаш с интересни и важни задачи. Но докато си в основата на пирамидата, трябва да се подчиняваш на нашите закони. Нямаш избор.
Аниор дръпна ръцете си и скочи на крака.
— Винаги има избор. С нищо не можеш да принудиш един свободен дух да действа против убежденията си. Дори Ханура няма да успее!
Нериф се изправи срещу него. Погледна го строго и с обвиняващ глас предупреди:
— Не бъди горд и високомерен! Веднъж престъпи законите и беше жестоко наказан. Но тогава, доколкото разбрах, поне действа от любов. А сега просто се инатиш.
Аниор затвори очи и се успокои с голямо усилие на волята си. После погледна Нериф и каза спокойно:
— Не, Нериф, това не е инат. Защо мислите, че всичко в нашата общност трябва да е така, както е сега? Къде е записано, че трябва диабата да бъдат принуждавани с бой да работят? Къде е записано, че не трябва да се насърчават талантите им? Къде е записано, че те трябва да развиват само злобата си, а не и любовта си?
Сега Аниор обикаляше Нериф и с все по-нарастващо вълнение продължи:
— Защо диабата да не тръгнат по пътя на ангарите и да ги настигнат? А може би дори да ги задминат в развитието си? Защо точно те трябва да вършат цялата черна работа в този сектор на вселената? — И после добави замислен. — Може би само трябва някой да разчупи този порочен кръг, в който се въртите от толкова време.
Нериф го погледна с възхищение и страх. Имаше по-голяма лична сила от Аниор, а никога не бе посмял дори да помисли за такава възможност. Имаше нещо в този ангар-диабо, което го привличаше от първия момент, когато го видя. Имаше някаква друга, непозната сила в него. Въпреки че се намираше на астрално ниво, в Аниор живееше един дух на непобедим и неразрушим бог. И Нериф предчувства огромните промени, който той щеше да предизвиква навсякъде, където се появеше.
— Ще отида да говоря с Ханура — каза Аниор спокойно, отвори широките си крила и полетя към централата.
Нериф го следваше със свит от лоши предчувствия сърдечен център.
Боар седеше замислен в зоната за размисъл. Още като пое работата при ангарите, той се сблъска със същите проблеми като Сатара. В началото те останаха на заден план. Трябваше да се запознае с новата си работа, да си извоюва уважението на ангарите и, не на последно място, да свикне с астралното си тяло.
Когато теорите работеха по-дълго време на ниско ниво, те се превъплъщаваха в съответното на това ниво тяло. Това ограничаваше способностите им, но осигуряваще възможност за нормален контакт с околните. Боар вече се подчиняваше на същите закони като подчинените си — хранеше се с астрално вещество, преместваше се в пространството по техния начин и почиваше като тях.
Изведнъж му хрумна, че вече би могъл да прегръща Аниор, но само горчиво се изсмя. Имаха истински късмет, че отново бяха разделени. Нищо не би спряло омразата, която, несъмнено щеше да се появи между тях, както се беше появила между Веова и Сатара. И въпреки това, той се замечта за момент, рисувайки във въображението си такава среща. Приемайки всяко чувство и мисъл на Аниор, Боар добре знаеше какво беше усетил той, когато се любеше със Сатара, и се разкъсваше от копнеж по това щастие.
Откъсна се от чувствата си и отново се върна към основния проблем — какво да направи за спасението на Земята и Сатариус. Веднага разбра, че Сатара беше прав, когато обвиняваше Веова, че не беше използвал и двете Сили — на лявата и на дясната страна — от самото начало на изграждането на земната система.
Оценяваше като добра и идеята му да свърже системата на Земята с тази на Сатариус. В астрален план те бяха постигнали тази връзка и скоро тя щеше да се отрази на физическото ниво. Земляните бяха тръгнали да завоюват космическите простори и Сатариус щеше да бъде първата населена с други човекоподобни същества планета, която щяха да открият. Може би трябваше да изпратят официално митяни на Земята, за да ускорят това развитие. Хората отдавна бяха готови за среща с извънземните си братя.