Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— С тези думи искаш да ме вбесиш ли? — Жулиет се отпусна върху койката и свали чорапите си. — Аз не съм очарователна и нямам никаква представа как се възбужда желанието на мъжа. По всяка вероятност скоро ще ти стане скучно с мен, така че отново ще мога да правя каквото си искам.
Той се засмя гърлено и поклати глава.
— Не, Жулиет, ще мине много време, докато ми стане скучно с теб! Не ми излизаш от ума откакто те видях за пръв път. — Той хвана по-здраво тумбестата чаша. — Нямаш вече много дрешки по себе си, а нетърпението ми расте. Да ти помогна ли?
— Не! — Тя се изправи, освободи се с неуверена ръка от последната фуста и застана съвършено гола пред него. — Нямам нужда от никаква помощ.
— Аз обаче имам. — Гласът му прозвуча пресипнало. — Ела насам.
Погледът му обхвана лицето й, а изражението му й подейства така, че тя замръзна на мястото си. Той я гледаше… не би могла да обясни как, но погледът му имаше необичайно въздействие. От дланите й и от голите й пети във всички посоки се разпространяваше някаква тръпка, по всеки нерв и мускул. Тя бавно премина през каютата и спря пред стола му.
— По-близо!
— Аз съм почти върху теб.
— Възбуждаща представа. — Погледът му се премести от гърдите й по-надолу към гъстата растителност между бедрата й. — Тъмна като на останалите… вече се питах…
Кръвта изглежда вреше под кожата й и изтичаше натам, където беше вперен погледът му.
Бузите му се бяха зачервили, ноздрите му се разшириха, дъхът му се учести.
— Разтвори бедрата си!
Тя се поколеба, но накрая се подчини.
— Още! — Погледът му беше насочен неотклонно към скута й. — Знаеш ли колко си възхитителна? Гърдите ти са съвършени, а бедрата ти ми напомнят за нимфите от една картина на…
— Спести си лъжите! Знам, че не съм… — Въздухът не й стигна, когато твърдата му гореща длан попадна най-неочаквано върху къдрите, които той толкова внимателно и настойчиво беше разглеждал. Той започна да ги гали бавно, чувствено. Във вътрешността й всичко се сви на твърда топка, когато усети пръстите му и техните възбуждащи движения.
— Харесва ли ти? — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Да, виждам, че ти допада. Жулиет, ти си много лесно възбудима. — Той се наведе напред и помилва издадения връх на лявата й гръд. — Понякога се събуждам посред нощ и в мрака си представям как изглеждаше тогава… на стълбите, тези превъзходни връхчета проблясваха и бяха тъмночервени, колко чудесна беше на вкус… — Зъбите му обхванаха меко набъбналите розови зърна на гърдите й и ги засмукаха изкусно. После той отвори още повече уста и обгърна почти цялата й гръд, сякаш искаше да я глътне без остатък, а езикът му не се уморяваше да я милва.
Жулиет започна да трепери, а паренето между бедрата й нарасна болезнено, но не усещаше желание той да я остави на мира. При всяко вдишване и издишване чувстваше как устата му я засмуква, сякаш той я поемаше в себе си и ставаше част от нея.
Жан Марк държеше очите си притворени, а бузите му се бяха зачервили от наслада.
— Сладка Жулиет! — Устните му я пуснаха и той отвори очи. После се облегна назад и я заразглежда. Уголемените й гърди го изпълниха с удовлетворение и тъмните му очи заблестяха. — Кой би помислил, че си толкова сладка?
С ръката си я хвана за тънката талия и я притегли към себе си. Потърка бузата си о гърдите й, така че тъмната му коса докосна върховете им, а започналото му да брадясва лице остави огнена следа по нежната й кожа. Той плъзна длани по-надолу и обхвана таза й, за да го притисне леко.
— Искаш ли го?
Тя преглътна.
— Нима не знаеш? Щях ли да стоя ей така и да се оставя да ме опипваш, ако не го исках?
— Бих могъл да ти доставя още повече наслада.
Да, помисли си тя, ако го помоля за това, ако му призная господството над мен с думи! Тази цена тя нямаше намерение да заплати!
— Не! — Тя поклати глава. — Не, няма да го кажа!
— Не съм и допускал. — Целуна я за последен път по гърдите с явно съжаление. — Но наистина се надявах, че това малко предястие ще ти стигне, за да се убедиш. — Той я отмести леко. — Лягай си! — После се изправи. — Ще отида да се разтъпча по палубата. Лека нощ!
Той знаеше, че никакъв сън нямаше да я хване. Беше й позволил само бегла наслада и нарочно се беше погрижил отсега нататък желанието да я измъчва.
— Лягам си. — Тя се обърна кръгом и тръгна към койката, отчаяно полагаща всички усилия и воля да изрази пренебрежение, невъзмутимост и спокойствие. Не беше леко, тъй като чувстваше погледа му върху себе си. — Навярно ще порисувам още малко!