Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:

След векове, прекарани в мир, експериментът на планетата Джиджо наближава трагичния си край. Шестте изгнанически раси, избягали там от Петте галактики, са открити от древни врагове. Ужасяващите джофури готвят планове за местните обитатели: програма за геноцид и насилствено размножаване с оглед на собствените им жестоки цели…
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 220
Перейти на страницу:

Скоро забелязахме джофурския крайцер, който си пробиваше път сред множеството гигантски съдове.

Преди преследващият ни боен кораб бе изглеждал всесилен. Сега ни се струваше мъничък в сравнение със заобикалящите ни чудовища. Понякога лъскавия му корпус имаше петна, които сякаш пулсираха като инфектирани мехури. И все пак неговият екипаж от егоистични сокови пръстени притежаваше огромна мощ и решимост да завладее „Стрийкър“. И щеше да използва всяка възможност, за да се нахвърли отгоре ни.

Затова се върнахме обратно сред гигантите.

Навярно нещастията, сполетели джофурите, в крайна сметка ще ги сразят.

Вселената може отново да направи чудо.

Кой знае?

Може би ще станем трансцендентни.

Ние проучи нашия краден клон на Библиотеката, за да потърси информация за странния пласт, който покрива корпуса на „Стрийкър“ и едновременно го предпазва и обременява с тежестта си. Отначало това бе дебела обвивка от звездни сажди, натрупана в атмосферата на въглеродно слънце. По-късно някаква тайнствена фракция я превърна — безкористно или с неясна за нас цел — в искрящ слой, който ни спаси живота.

— Това е вид броня — обясни компютърът. — Тя ни осигурява могъща защита срещу насочени енергийни оръжия… както драматично се уверихме при Многоизмерния свят. Когато прерових архивите, научих, че този метод масово бил използван от бойни кораби, докато преди около двеста милиона години се отказали от него заради фатален недостатък.

— Какъв недостатък? — попитах аз. Естествено, нещо толкова удобно трябваше да има своята „Ахилесова пета“.

— Голяма част от саждите, които се отделят от Измунути — продължи Ние, — се състои от молекули, наричани от вас, земянитите, „фулърени“ — отворени мрежести сфери и тръби, изградени от шейсет или повече атома. Те се използват в промишлеността, особено ако са на пластове или вериги. Онези роботи бяха при Измунути, точно за да събират материал за безплодните си усилия да спасят Многоизмерния свят.

— Вече ни е известно, че тази материя е изключително здрава — отвърнах аз. — Още откакто Суеси не успя да се справи с нея. Но това изобщо не означава, че е в състояние да издържи на унищожителни лъчи клас осем!

Ние обясни, че след специална обработка тези наслагвания се превръщали в друг вид. Обработка, включваща прибавяне на съответни атоми към фулъреновите молекули. „Атоми на странна материя“, уточни безплътният глас.

Признавам, че отначало не разбрах. Изглежда, че някои елементи могат да са изградени от съставки, различни от обичайните протони, електрони и неутрони, използващи необичайно разнообразие от кварки. Тези атоми трябвало да бъдат затворени в молекулни решетки, иначе проявявали склонност да изчезват от нормалното пространство и да се прехвърлят на Б-равнище или в друг, по-присъщ им субконтинуум.

Чувствам се странно, като си помисля, че „Стрийкър“ е обвит в такава материя.

Но пък предполагам, че е още по-странно да си мъртъв.

Никога няма да забравя момента, в който очаквахме да бъдем изпарени от онези ужасни лъчи. Ала нашата изненадваща нова броня погълна цялата им енергия и прехвърли всеки ерг на друга реалностна равнина.

— Струва ми се хитър номер — отбелязах аз.

— Наистина, доктор Баскин — сардонично отвърна Нис. — Но преди неколкостотин еона някой открил как да се справя с тази чудесна защитна обвивка, като обърне посоката на енергийния поток. Като превърне тази чудотворна материя в огромна антена, която поглъща енергия от хиперпространството… и в резултат изпържва екипажа на кораба.

Ето защо никой в Петте галактики не е проявил глупостта да продължи да използва този вид броня. Отначало се беше получило, защото джофурите бяха изненадани. Но на борда на „Полкджхи“ също има библиотечен клон, също толкова добър, колкото нашият. И враговете ни вече със сигурност са се подготвили за следващата ни среща.

Трябва по някакъв начин да се избавим от тази обвивка!

Натоварих Ханес Суеси да се заеме с тази задача. Междувременно аз си имам други проблеми.

Глейвърите продължават да вият денонощно.

Преди да излети с малкия кораб на Каа Алвин Хф-уейюо ни обясни как да се грижим и храним тези деволюирали потомци на могъщи звездни пътешественици. Не беше много сложно. Трябваше да им даваме синтетични личинки и през няколко дни да почистваме кошарата им. Глейвърите изглеждаха флегматични и непретенциозни. Но веднага след заминаването на Алвин и неговите приятели мръсните малки създания започнаха да стенат. И продължават досега.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 220
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)