Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Толкова ли лошо се живееше с Даланар?! — попита го най-сетне Айла.
— Да се живее лошо с Даланар? Не. — Той изглеждаше изненадан от думите и. — Не това беше лошото. Той се зарадва, когато ме видя. Прие ме в огнището си, научи ме на занаят заедно с Джоплая, отнасяше се с мен като с възрастен… и никога не повдигна въпрос за това.
— За кое?
Джондалар пое дълбоко въздух:
— За причината, поради която бях изпратен там — отвърна той и погледна чашата в ръцете си.
Настана тягостно мълчание; дишането на конете изпълваше пещерата, звукът от силното пукане и пращене на огъня се удряше в каменните стени и отекваше в ушите им. Джондалар остави чашата и се изправи.
— Винаги съм бил едър за годините си и по-зрял от връстниците си — започна той, крачейки напред-назад в празното пространство около огъня. — Рано достигнах зрялост. Бях на не повече от единадесет години, когато за пръв път ми се присъни донии…, а тя имаше лицето на Золена.
Отново името на тази жена. Тази, която е означавала много за него. Беше разказвал за нея, но бегло и с явна болка. Айла не беше разбрала причината за терзанието му.
— Всички млади мъже я искаха за своя донии-жена, всички искаха тя да ги научи. От тях се очакваше да желаят нея или някоя друга като нея — той рязко се завъртя и застана с лице към Айла — но не и да я обичат! Знаеш ли какво означава да се влюбиш в своята донии-жена?
Айла поклати глава.
— От нея се очаква да ти покаже, да те научи, да те накара да проумееш великия Дар на Майката, за да си подготвен, когато дойде твоят ред да превърнеш момичето в жена. От всички жени се очаква да бъдат донии-жени поне веднъж, когато станат по-възрастни, тъй както от всички мъже се очаква да участвуват поне веднъж в Първите обреди на млада жена. Това е свещено задължение в чест на Дони. — Той сведе очи. — Но една донии-жена олицетворява Великата Майка; нямаш право да се влюбваш в нея и да я искаш за стопанка. — Вдигна очи. — Сега разбираш ли? Това е забранено. Все едно да се влюбиш в собствената си майка, все едно да искаш да се събереш със собствената си сестра. Почти както да искаш да се задомиш с плоскоглава жена!
Той се обърна, направи няколко големи крачки и застана на изхода. Отметна завесата, после раменете му се отпуснаха, размисли и се върна. Седна до нея и се загледа някъде далеч напред.
— Бях на дванадесет години, а Золена беше донии-жена и аз бях влюбен в нея. И тя в мен. Отначало всичко изглеждаше като че ли тя просто знае как да ме задоволи, но след това нещата се задълбочиха. Можех да разговарям с нея за всичко; харесваше ни да сме заедно. Тя ми разкри същността на жените, учеше ме какво им доставя удоволствие и аз бях добър ученик, защото исках да я накарам да изпитва наслада. Обичах да и доставям удоволствие. Не сме очаквали да се влюбим, дори в началото не споделяхме, че се обичаме. После се опитахме да го опазим в тайна. Но аз я исках за стопанка. Исках да живея с нея. Исках нейните деца да бъдат рожби на моето огнище.
Той примига и Айла видя, че докато се взираше в огъня, в ъгълчетата на очите му блесна влага.
— Золена постоянно повтаряше, че съм много млад. Че ще я забравя. Повечето мъже започват сериозно да си търсят жена за стопанка едва на петнадесет години. Аз не се чувствах прекалено млад. Но моите чувства бяха без значение. Тя не можеше да бъде моя стопанка. Золена беше моя донии-жена, моя съветничка и учителка и от нея се очакваше да не ми позволява да се влюбя в нея. Върху нея се изсипаха повече обвинения, отколкото върху мен, но това само влоши нещата. Изобщо нямаше да я обвинят, ако аз не бях толкова загубен! — изплю камъчето най-сетне Джондалар.
— Други мъже също я желаеха. Непрестанно. Независимо от това дали тя ги желаеше или не. Имаше един, който постоянно и досаждаше — Ладроман. Няколко години преди това тя бе негова донии-жена. Мисля, че нямам право да го обвинявам, че я желаеше, но тя вече бе загубила интереса си към него. Той започна да ни следи и наблюдава. И ето, че веднъж ни свари когато бяхме заедно. Заплаши я, че ако не тръгне с него, ще разправи на всички за нас двамата.
Золена се опита да му се присмее, каза му, че може да разправя, каквото си иска, че всъщност няма нищо за разправяне, защото тя е моя донии-жена. И аз трябваше да направя същото, но когото той ни се присмя с думите, които си бяхме казвали в интимни моменти, аз се ядосах. Не… не само се ядосах. Кипнах и загубих самообладание. Цапардосах го.
Джондалар удари с юмрук по земята, после пак и пак.
— Удрях и удрях… Золена се опита да ме спре. Накрая трябваше да доведе някого, за да ме откопчат от него. Добре, че го направи. Мисля, че щях да го убия.