Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— А ние не се показахме — възрази Хърмаяни. — Като допълнителна предпазна мярка започнахме да се магипортираме под мантията невидимка. И тръгнахме много рано, защото, както Хари ти обясни, чухме как някой се навърта наоколо.
— И така, останах цял ден на онзи хълм — продължи Рон. — Все се надявах, че ще се появите. Но после, щом започна да се мръква, разбрах, че явно съм ви изпуснал, затова пак щракнах със загасителя, синята светлина се появи и влезе в мен, аз се магипортирах и дойдох тук, в тази гора. И този път не ви видях, затова трябваше да се осланям на надеждата, че накрая все ще се покаже някой от вас… и тогава Хари се появи. Е, първо видях, разбира се, кошутата.
— Видя какво? — подвикна Хърмаяни.
Те й обясниха какво се е случило и докато й разказваха за сребърната кошута и меча в езерото, Хърмаяни местеше свъсена поглед от единия към другия — беше се съсредоточила толкова много, че беше забравила да държи кръстосани крайниците си.
— Но това явно е бил покровител! — възкликна тя. — Не видяхте ли кой го е измагьосал? Никого ли не видяхте? И кошутата ви е отвела при меча?! Направо не мога да повярвам! И после какво стана?
Рон разказа как видял Хари да скача в езерото и зачакал той да се появи отново на повърхността, но разбрал, че има нещо гнило, гмурнал се и го спасил, а после се върнал за меча. Стигна до момента как са отворили медальона с капачето и се поколеба, тогава се намеси Хари.
— И Рон го съсече с меча.
— И то… то се е махнало? Ей така, без нищо? — пошушна Хърмаяни.
— Не, изпищя — обясни Хари и стрелна с поглед Рон. — Виж.
Метна медальона върху скута й, а Хърмаяни го вдигна предпазливо и огледа натрошените стъкълца.
След като реши, че вече е безопасно да го направи, Хари махна с пръчката на Хърмаяни и развали защитното заклинание, после се извърна към Рон.
— Май току-що спомена, че си се отскубнал от похитителите с една магическа пръчка в повече.
— Какво? — попита Рон, който наблюдаваше как Хърмаяни разглежда медальона с капачето. — А, да…
Разкопча една катарама върху раницата си и извади от джоба къса тъмна магическа пръчка.
— Вземи. Казах си, че не е зле човек да има резервна.
— Бил си прав — рече Хари и му показа пръчката си. — Моята е счупена.
— Сериозно ли?! — възкликна Рон, но точно тогава Хърмаяни се изправи и той отново трепна уплашено.
Тя прибра победения хоркрукс в обшитата си с мъниста чанта, после се качи отново на леглото горе и без да казва и дума повече, си легна.
Рон подаде на Хари новата пръчка.
— Това май е най-доброто, на което можеше да се надяваш — пошушна Хари.
— Така си е — съгласи се Рон. — Можеше да бъде и по-страшно. Помниш ли птиците, които тя веднъж ми пусна?
— Още обмислям дали да не го направя пак — чу се приглушеният глас на Хърмаяни, долетял изпод одеялата, но Хари видя как Рон се подсмихва, докато вади от раницата кафеникавата си пижама.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
КСЕНОФИЛИУС ЛЪВГУД
Хари не очакваше гневът на Хърмаяни да премине за една нощ и затова не се изненада, когато на другата сутрин тя общуваше главно със злобни погледи и многозначително мълчание. Рон отвърна на удара, като в нейно присъствие беше неестествено мрачен и сериозен, за да й покаже, че продължава да се разкайва. Когато и тримата бяха заедно, Хари всъщност се чувстваше като единственият, който не е сред опечалените на погребение, където са дошли малко хора. Но в редките мигове, които прекарваше само с Хари (докато двамата носеха вода или търсеха из храстите гъби), Рон се развеселяваше най-безочливо.
— Някой ни е помогнал — повтаряше той. — Някой ни е пратил кошутата. Някой е на наша страна. Един хоркрукс по-малко, мой човек!
Въодушевени, че са унищожили медальона с капачето, те се впуснаха да разискват къде може да са останалите хоркрукси и макар че и преди бяха обсъждали многократно въпроса, Хари беше оптимист и бе убеден, че след първия пробив ще дойдат и други. Цупенето на Хърмаяни не можеше да помрачи жизнерадостното му настроение: след внезапния щастлив обрат, след появата на тайнствената кошута, след намирането на меча на Грифиндор и най-вече след завръщането на Рон той се чувстваше толкова щастлив, че му беше доста трудно да ходи със сериозно изражение на лицето.
Късно следобед двамата с Рон отново избягаха от злобното присъствие на Хърмаяни — уж за да потърсят из голите храсти несъществуващи къпини — и продължиха да си разменят новини. Хари най-после беше успял да разкаже на Рон всичко за различните перипетии, през които бяха минали с Хърмаяни, и най-вече за случилото се в Годрикс Холоу, и сега Рон го осведомяваше какво е открил през двуседмичното си отсъствие из по-широкия магьоснически свят.