Неуловимият пламък

— Виждаш ли към кого се е насочила сега?

— Към моя мъж — приглушено отвърна Сарина.

Брена скръцна ядно със зъби.

— Не ти ли се иска да изскубеш косите на тази уличница?

— До корен — кимна снаха й. Добре помнеше каква ревност я бе обзела онзи ден, когато видя Бо да подава ръка на слизащата от каретата му Джърмейн.

Брена я потупа утешително по ръката.

— Имай вяра в Бо. Той ще стори каквото трябва.

От гърдите на Сарина се отрони въздишка.

— Да, но ще трябва да прояви любезност, естествено.

Популярността й сред мъжете беше повишила самочувствието на Джърмейн дотолкова, че тя явно очакваше от всеки представител на противоположния пол да изостави заниманията си още щом се приближи до него. Но Бо беше толкова погълнат от разговора с приятелите си, че изобщо не я забеляза, макар да гледаше в нейната посока. Едновременно шокирана и вбесена, дребната брюнетка вдигна ръце на кръста си и тропна с крак, за да привлече вниманието му, но щом я съзря, той побърза да я представи на едно младо конте, което проявяваше доста по-голямо желание да танцува с нея.

— Страхотно! — възкликна развеселено Брена и се обърна към Сарина, чието лице беше разцъфнало в усмивка, за да прошепне: — Не е ли чудесен?

— О, да! — съгласи се щастливата й снаха.

— Ето, виж — продължи Брена. — Той се връща при теб.

Бо се усмихна въпросително на сестра си и хвана Сарина под ръка.

— Имаш ли нещо против да потанцувам с жена си, малката?

Брена охотно пое чашата от ръцете на снаха си.

— Нищо, великане.

Когато двамата се отдалечиха, тя се обърна, за да намери къде да остави двете чаши и се стресна, когато видя един младеж с червеникава коса да се приближава към нея. Беше най-добрият приятел на Клей.

— Извинявай, Брена, питах се дали ти се танцува. Клей каза, че идеята навярно ще ти допадне.

— Идеята ми допада много, Тод — отвърна Брена, като го дари с ослепителна усмивка.

Тод също се усмихна въодушевено, разкривайки блестящите си бели зъби, взе припряно чашите от ръцете й и ги подаде на един прислужник. Сетне се поклони галантно и пъхна малката й, деликатна ръка под свития си лакът, с което накара баща й, застанал в противоположния край на салона, да се намръщи гневно.

Хедър се усмихна и плъзна нежно ръка по реверите на сакото му в опит да го успокои.

— Тод просто покани дъщеря ти на танц, скъпи. Ще ти бъда много признателна, ако ми направиш същата услуга.

Брандън удари токове и стори дълбок поклон.

— Ще ми подарите ли този танц, мадам?

— С най-голямо удоволствие, любов моя.

Брандън я прегърна свойски през кръста и я поведе към дансинга. Но когато затанцуваха, той не успя да се сдържи и измърмори:

— Дочух Клей да казва на брат си, че Тод Фелпс бил силно запленен от нашата дъщеря, мадам.

— Е, той наистина е приятен младеж и произхожда от добро семейство, но Брена е само на шестнадесет…

— Именно, мадам.

Макар че танцуваха, Брандън се стремеше да не изпуска от поглед най-малката си дъщеря. Хедър видя това и се усмихна. Брена беше неговото малко момиченце и по всичко личеше, че изобщо не е склонен да я даде на кой да е младеж, бил той и симпатичен. За да получи одобрението му, кандидатът трябваше първо да докаже, че е изключителна личност.

Малко по-късно Бо и Сарина излязоха да подишат чист въздух на предната веранда. Хванати под ръка, те отидоха до далечния й край, под шумолящия листак на един голям дъб, който почти не пропускаше лунните лъчи. Сарина потръпна от вечерния хлад и Бо разкопча сакото си, придърпа я плътно към себе си и я прегърна, облегнат на бялата фасада на къщата.

— Дори когато бях малко, безнадеждно влюбено в теб момиче не съм си представяла, че един ден ще стоя на тази веранда, че ще съм омъжена за теб и ще нося в утробата си твоето дете. Макар години наред да мечтаех да съм твоя съпруга, накрая тази мечта започна да ми се струва толкова абсурдна, че се принудих да престана да мисля за нея. След като бях толкова далеч от теб, силно се съмнявах дали някога изобщо ще те видя отново. — Тя въздъхна замечтано. — Алистър навярно никога няма да узнае каква огромна услуга ми направи, като ме изхвърли от дома на Уинтръп.

Бо се засмя тихичко.

— Още малко и ще ме накараш да му благодаря с целувка, вместо с юмрук в лицето.

— По-добре целуни мен — прошепна меко Сарина и вдиша очаквателно глава.

Той изпълни молбата й, а жена му се надигна на пръсти и сключи ръце около шията му, за да отвърне на целувката. Защото това не беше просто докосване на устни, а жадна, страстна целувка, която галеше сетивата им и разпалваше в телата им познати огньове. Лявата ръка на Бо обгръщаше здраво талията на Сарина, позволявайки на дясната да се движи свободно по гърба й, да гали хълбоците й през меката тъкан на дрехите, да се гмурне в изкусителната вдлъбнатина между тях, за да се провре накрая между бедрата й.