Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Бо отметна глава назад и се разсмя от сърце.
— Бих го направил, мадам, но само ако съм сигурен, че никой няма да дойде да ни търси.
Двойката продължаваше да се носи грациозно по паркета, но у онази, която, застанала отстрани, следеше внимателно всяко тяхно движение, плавният им танц разпалваше не възхита, а тъмен гняв. В момента Джърмейн Холингсуърт стоеше съвсем сама в препълнения салон, обладана от завист към своята съперница. Сигурна бе, че ако не беше Сарина, в момента именно тя щеше да танцува с Бо. Той бе олицетворение на мъжествеността: висок и силен, с красиви, чувствени черти, с изящни движения и все пак здрав като дъб — нещо, на което често се бе наслаждавала, докосвайки уж случайно гърдите му. Представяше си как прокарва пръсти по голото му тяло, как се любува на изваяните му форми, как разпалва у него страст, способна да го превърне в неин пленник. Очевидно обаче вместо нея го беше пленила Сарина. Ако Бо поне веднъж бе поглеждал Джърмейн по начина, по който го бе видяла да поглъща с очи съпругата си пред магазина на мадам Феру, щеше да има на какво да се надява. Подложен на търпеливо съблазняване, и най-благородният и почтен мъж можеше да се поддаде на изкушението, стига само сърцето му да го иска. Но Джърмейн не виждаше как би могла да съблазни Бо, след като за него явно не съществуваше друга жена, освен Сарина. Искаше й се проклетата Точилка да умре — за предпочитане още в този миг, но в крайна сметка и една смърт при раждане щеше да свърши работа.
Бо беше напълно омагьосан от топлите лешникови езера на очите на своята жена, от които не можеше да откъсне поглед и от които се излъчваше мекото сияние на любовта й към него. Тази любов бе за него като щедър дар от бога. Гъвкавото тяло на Сарина се движеше в съвършен синхрон с неговото, сякаш танцът бе слял съществата им в сладостно единение. И вероятно наистина бе така, защото той съвсем ясно съзираше желанието в тези прозрачни, сияйни дълбини.
За Сарина не съществуваше нищо друго, освен ръцете на мъжа й, които я обгръщаха, и блясъка на сините му очи, уловили погледа й в плен. Обещанието, което й бе дал днес следобед, я беше изпълнило с възбуда и при всеки лек допир на бедрата им, при всяко нежно притискане на ръката му към талията й, гърдите й тръпнеха в очакване на мига, в който най-после щяха да останат насаме. Пръстите й докосваха лекичко дрехата му в нежна ласка, напълно приемлива дори сред толкова много хора. Всеки поглед, който си разменяха, беше натежал от желание, всяка усмивка им напомняше какво ги очаква. Думите им бяха приглушени — интимна размяна на реплики, на уверения в любов, на тайни, принадлежащи единствено на тях двамата. Беше един бавен, плавен танц на страстта, един чувствен ритуал, увертюра към нещо, което никой друг нямаше право да знае.
Музиката продължаваше да изпълва салона и Бо с неохота предаде съпругата си в ръцете на останалите мъже от семейство Бърмингам, които упорито настояваха да потанцуват с нея. Той на свой ред също изпълни дълга си към фамилията, като покани на танц последователно майка си, сестрите и братовчедките си, включително Тамара, която след това бе сложена да спи в стаята на Брена въпреки молбите й да остане още малко. Колкото до останалите млади дами в салона, за Бо те сякаш не съществуваха. И сърцето, и погледът му не се отделяха от неговата жена, която също като че ли виждаше единствено него, макар че в момента танцуваше с роднините му.
Неколцина от приятелите му го дръпнаха настрана и докато той разговаряше и се смееше с тях, Сарина и Брена си взеха по чаша пунш от подноса на един прислужник. Вниманието им бе погълнато от танцуващите двойки, но скоро двете жени забелязаха, че Джърмейн кани Майкъл Йорк на дансинга. Младежът нямаше избор и прие поканата й, но беше очевидно, че го върши с огромна неохота. Изглеждаше необичайно смутен от дълбочината на деколтето й. Формите й просто преливаха от тъмновиолетовата рокля — нещо, което май се дължеше по-скоро на сръчност при ушиването, отколкото на действителна надареност. Майкъл гледаше навсякъде другаде, но не и към нея, и когато танцът свърши, се извини припряно и побърза да се върне при своята годеница, която изслуша с усмивка смутените му обяснения. След миг той целуна ръката на Сюзан с видимо облекчение, отведе я до дансинга и този път се прояви като превъзходен танцьор.
Сарина нямаше нужда от кой знае какво въображение, за да се досети, че е само въпрос на време Джърмейн да насочи вниманието си към съпруга й. И наистина, едва-що си го бе помислила, когато видя, че тя се упътва към Бо с усмивка на уста.
Брена се наведе към нея и прошепна: