Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Сарина въздъхна мрачно.
— Може и да си прав, Бо, но злите езици няма да млъкнат.
— Ще млъкнат… когато наближим осемдесетте — закачливо каза Бо, като я целуна с обич по челото.
Тя прокара нежно пръсти по черния му ревер. Като изключим бялата риза и вратовръзка и лъскавата жилетка от сребрист брокат с висока колосана яка, Бо беше облечен изцяло в черно и изглеждаше точно толкова елегантен, колкото в деня, когато го бе срещнала с Джърмейн.
— Няма да ме изоставиш, нали, Бо?
— Ще бъда толкова близо до вас, мадам, че накрая ще ви се иска да ме изгоните.
— Никога.
Той я хвана под ръка. Двамата се изкачиха по стъпалата и влязоха през входната врата. Икономът пое кадифената й пелерина и когато Бо поведе съпругата си към гостите, които до един се бяха обърнали и ги зяпаха с любопитство, Хедър си проправи път през тълпата и пристъпи напред, за да посрещне своя син и снаха си с любяща целувка. После се обърна с лъчезарна усмивка към пълния с хора салон и вдигна грациозно ръце, за да ги накара да замълчат. Съпругът й веднага застана до нея и положи нежно ръка на рамото й.
— Дами и господа — извика тя. Искрящите й очи обходиха множеството лица на познати и приятели, — на тези от вас, които още не я познават, бих искала да представя новата си снаха, Сарина Бърмингам, дъщеря на покойния професор Маркъс Кендал, когото мнозина от вас със сигурност помнят. Бо и Сарина се ожениха в Англия в края на октомври, преди да отплават за Каролина. Решението им бе да запазят брака си в тайна колкото се може по-дълго. Самата аз все още не знам причината за това, но ми се иска да вярвам, че просто са искали да ни удостоят с честта да направят официалната църковна церемония тук. Така или иначе, всичко в този живот върви по естествения си път и през август ние е Брандън ще станем баба и дядо.
Кратката й реч бе последвана от бурни ръкопляскания, примесени със смях и поздравления. От устните на Сарина се отрони въздишка на облекчение. Напрежението, сковало тялото и сърцето й, се бе разпръснало благодарение на начина, по който Хедър се бе справила със ситуацията. Свекърва й беше обяснила всичко без заобикалки, пресичайки умело, при това с невероятна учтивост и изящество, всяка възможност за намеци и догадки.
Бо, който не се отделяше от съпругата си нито за миг, се зае да й представя гостите, които идваха да им изкажат своите благопожелания. Много от приятелите му бяха бивши ученици на баща й и си спомняха куп забавни истории за любимия си учител. Не след дълго Сарина усети, че й се завива свят. Главата й гъмжеше от имена и лица. Отчаяната молба в погледа й накара Бо да се разсмее и да поиска от гостите позволение да потанцува със съпругата си.
— Сега по-добре ли си? — попита той, когато вече се бяха понесли в ритъма на валса.
Сарина се засмя — не само от облекчение, но и заради удоволствието да танцува за пръв път със своя съпруг. Бо бе не по-малко изкусен танцьор от учителите по танци, които Лидия Уинтръп беше наемала за своята повереница. В обятията на своя приказен принц тя се въртеше все по-бързо из балния салон, докато накрая лицата на хората наоколо се превърнаха в неясна мъгла. Но Сарина без друго не ги виждаше, защото не откъсваше очи от съпруга си.
— Майка ти определено улесни много нещата — отбеляза тя. Това, че вече всички знаеха за брака им, я изпълваше със спокойствие и наслада. — Имам чувството, че не стъпвам по земята, а се нося върху облак. Огромна тежест се смъкна от плещите ми.
На устните му трепна дяволита усмивка.
— Така ли се чувстваш и след като сме се любили?
За миг тя го погледна объркано, после се усмихна на не дотам благоприличния му въпрос.
— Тежестта на твоето тяло е далеч по-приятна, любов моя, но ти и без това знаеш колко го обожавам. Никога не съм виждала по-прекрасно мъжко тяло.
— Ще рече човек, че си виждала нечие друго — каза Бо. В очите му трепкаха закачливи пламъчета. — Не — поклати глава той, — когато съзрях как се изчерви до корена на косите си при вида на гърдите ми, се убедих, че за пръв път през живота си виждаш гол мъж. Но точно това ми харесва. Искам те цялата за себе си.
— И можете да ме имате, когато пожелаете, сър.
— Старата ми спалня е на горния етаж — подхвърли Бо.
Сарина се усмихна свенливо.
— Няма ли да забележат отсъствието ни?
Той с мъка сдържа смеха си и въздъхна.
— Ще забележат, пък и после няма да можем да възстановим тази твоя прекрасна прическа. Май ще е най-добре да почакаме, докато се приберем у дома.
— Ужасен сте, сър — нацупи се кокетно тя. — Сега вече съм напълно сигурна в това. Много добре знаете, че ще припна начаса, ако ме поканете да си поиграем малко горе.