Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Нико обаче не го свърташе на едно място. Като всеки истински скитник, обичаше да кръстосва от място на място и да открива използваеми находища от екти, които да доставя по скитническите аванпостове. Обичаше оживлението на Рандеву и Ураганово депо, но въпреки че шумът и бъркотията му харесваха, бързаше отново да се качи на кораба си и да тръгне да обикаля сам.
Мисията с венталите беше идеалното занимание за него.
Навигационните изчисления до Пторо не представляваха особена трудност, тъй като беше ходил там вече много пъти. Когато стигна до бившия газов гигант, направи проверка, за да засече останали изследователски кораби на ЗВС или технически наблюдателни платформи в околността, но на мястото на някогашния студен сив свят видя само едно пламтящо кълбо.
Голямата гъска беше взривила планетата и Нико се надяваше, че е дала добър урок на дрогите.
Докато обикаляше в орбита все по-близо до бушуващите нажежени морета, забеляза елипсовидни отломки от пламъци, които се придвижваха напосоки и самостоятелно един от друг… очевидно живи. Носеха се сред нажежените газови слоеве като заиграли се в морските простори земни делфини, издигаха се и се гмуркаха, сякаш наслаждавайки се на новата си територия. Фероуи. Нико се усмихна удивено. Не беше очаквал да зърне огнените същества със собствените си очи.
„Внимавай“.
Предупреждението звънна в главата му. Говореха му венталите, както бяха разговаряли с Джес Тамблин в неговия мъглявинен гребач.
— Има ли причина за безпокойство? Нали на Терок фероуите помогнаха на хората срещу хидрогите?
„Те са непоследователни и не заслужават доверие. Съюзите им са потайни. Сега може и да са противници на хидрогите, но това винаги може да се промени“.
Тъй като корабът му не беше въоръжен, Нико бързо се отдалечи от Пторо, въодушевен много повече от това, че венталите най-после му бяха проговорили, отколкото от това, че беше видял фероуи…
На старите илдирийски звездни карти в една близка звездна система беше отбелязана безименна планета с огромни океани и мразовити морета. Реши да са насочи към нея.
Провери още веднъж местоназначението и координатите и засече една навигационна грешка, преди да ги вложи — беше разместил две цифри на астралния квадрант.
След като приключи с изчисленията, Нико се опита да поднови разговора с венталите.
— Фероуи, вентали, хидроги. Кажете ми за какво беше тази древна война все пак. Защо избухна конфликтът ви с хидрогите? Защо се съюзихте със световните дървета и… какво направиха фероуите, та престанахте да им вярвате? Всички вентали ли воюват на един и същи фронт?
Долови тътнещото присъствие в черепа си.
„В основата си венталите са една общност. Макар да съществуваме на различни места, нашето съзнание и мислите ни са свързани“.
— Значи също като световните дървета.
„По аналогичен начин, макар в миналото да е имало случаи, при които някои части от общото тяло на венталите биваха… заразявани“.
Заинтригуван, Нико изчака, но водните същества не му изпратиха повече мисли.
— Какво ще рече „заразявани“? Като застояла вода ли?
„Не би могъл да проумееш неуловимите подробности, както и особеностите на нашата война“.
— Поне бихте могли да опитате да ми ги разясните.
Водните същества му изпратиха цяла серия неясни изображения, проблясъци на хидроги и вентали, страховити огнени създания и овъглени гори. Той долови ужасите на унищожителната космическа война и с изумление разбра, че насекомоподобните кликиси — а дори и илдирийците! — са участвали в нея. Все още не успяваше да проумее за какво всъщност се сражаваха могъщите безтелесни същества — но причините вече нямаха никакво значение. Продължи да управлява замаян кораба си.
Като момче на Рандеву години наред ходеше на училище, където учеше за земните правителства и историята на клановете. Гувернантското компи УР отговаряше на нескончаемите му въпроси, тъй като децата на скитниците не разбираха битките, в които беше участвала човешката раса.
— Обзалагам се, че причините за вашата война са глупави или дребнави — измърмори накрая той. — Всички човешки конфликти са такива.
„Водолей“ се носеше с пълна скорост напред. Планът на Джес се нуждаеше от значителни количества екти, но говорителката Перони и всички възрастни представители на клановете се бяха съгласили. Все пак след обявяването на ембаргото за продажбата на екти на Голямата гъска скитниците разполагаха с известни излишъци от гориво и най-правилно беше да ги използват, за да дадат възможност на клановете да се сдобият с всемогъщ съюзник срещу дрогите. Нико беше доволен, че участва в това начинание.