Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Суматохата и крясъците продължиха, докато се намериха двамата лакеи, след което се появиха майордомът на Фонтенон Хаус и ефрейторът на това поделение на Гвардията и допълнително разпалиха конфликта. Кочияшът се свести достатъчно, за да разкаже своята версия за събитията, която не съвпадаше с тази на лакеите и към която Никола услужливо прибавяше противоречиви подробности, доволен, че невъздържаният гвардейски лейтенант не прояви достатъчно разум да ги раздели и да разпита всеки поотделно. Резултатът беше заключението, че е имало шестима анархисти, които хвърлили фойерверк вместо истинска бомба и навярно бяха успели да предизвикат някакъв вид Обществен Инцидент.
Никола не беше много сигурен какво е определението за Обществен Инцидент, но реши неохотно, че ще е по-добре да не привлича вниманието към себе си като пита.
— Но как беше убит този човек? — попита строго лейтенантът, тревожно загледан надолу към Октав. Бяха пратили един гвардеец да доведе личния лекар на Лейди Бианки от Фонтенон Хаус, но всички разбираха, че това е безсмислен жест.
— Вратът му изглежда счупен. От каретата ли падна?
Никола помръдна нервно и почеса озадачено глава заедно с всички останали. Тогава майордомът на Фонтенон предположи:
— Вратата на каретата е отворена. Може да се е опитвал да излезе и да е паднал, когато конете са се изправили на задни крака?
— Да, сигурно така е станало, — каза лейтенантът и поглади многозначително мустака си.
Слугите на Фонтенон закимаха в знак на съгласие. Като нищо можеше да ги обвинят за смъртта на Октав и това бе един приемлив изход.
— Да, така трябва да е било, — стигна до заключение лейтенантът и от всички страни се понесоха облекчени въздишки. Тогава той вдигна глава и се намръщи.
— Но кой стреляше?
Никола потри носа си от раздразнение. Това трябваше да е първият ти въпрос, идиот такъв.
— Сигурно са били анархистите, за да изплашат конете. — измърмори под нос.
Единият от лакеите го чу и подхвана темата.
— Те стреляха, сър, за да изплашат конете!
— Да, така беше, — включи се и кочияшът и отново последваха съгласни кимания и сподавени въздишки на облекчение.
Никола се усмихна наум. При цялото това объркване, до сутринта никой нямаше да си спомня какво е видял или какво някой е твърдял, че е видял, което си беше точно така.
Иззад счупената карета се дочу тропот на копита, когато пристигна нова група от Фонтенон Хаус, предвождана от мъж с вечерно облекло и лекарска чанта, който трябва да беше личният лекар на дамата. Той си проби път сред конете на обикалящите гвардейци и попита строго:
— На кого е онова возило, дето блокира улицата? Трябва да се махне, за да донесем носилката за ранения.
Докато ефрейторът и майордомът обясняваха, че раненият вече не се нуждае от спешна помощ, Никола докосна шапка към лейтенанта и каза:
. Да отида да си мръдна кабриото, сър?
Лейтенантът кимна и махна разсеяно. Никола веднага отиде при кабриолета и отвърза юздите от уличния стълб, където някой ги беше завързал, мърморейки успокоителни слова на все още нервните коне. Не беше нужно да обявява кабриолета за свой; всички просто бяха приели, че единственото празно возило принадлежи на човека, който изглежда като кочияш.
Тъкмо се беше хванал за дръжката и се готвеше да се покатери на капрата, когато някой зад него каза:
— Спри.
Никола се поколеба около секунда, след което съзнателно се подчини. Беше близо до изхода и не искаше да го проваля с безпричинна паника. Погледна зад себе си и видя висок мъж с прошарена коса и официално вечерно облекло. Някой от Фонтенон Хаус, помисли си първо, след което го позна. Това беше Раен Фалие, Придворният Магьосник. Устата на Никола пресъхна. Каза:
— Сър?
Фалие пристъпи по-близо и каза:
— Тази вечер тук е имало магия. Вие станахте ли свидетел на това?
Любопитно копеле, помисли си Никола. Беше твърде късно, за да променя историята; гвардейският лейтенант не беше чак такъв глупак.
— Не, сър. Не видях нищо такова.
Ефрейторът от Фонтенон Хаус идваше насам. Беше по-възрастен от лейтенанта и погледът му беше по-интелигентен. Каза:
— Сър, искате да го разпитате ли? — А на Никола извика — Ей, ти, слез долу.
Привличаха вниманието на конните гвардейци, които все още претърсваха отгоре-отгоре околността за несъществуващи анархисти. Никола възропта: