Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— И насън няма да проговорят — каза кисело Сюан, след като се върна. — С новачки и тарикатки поне все още мога да се оправям. — Очите й останаха заковани в Егвийн, без изобщо да обръща внимание на другите две Сестри.
Егвийн потисна въздишката си и се обърна към Миреле и Нисао. Трябваше да направи нещо със Сюан, но едно по едно. Зелената и Кафявата сестра я гледаха притеснено.
— Много е просто — каза им тя много твърдо. — Без моята закрила вие най-вероятно ще загубите Стражниците си, и преди Съветът да приключи с вас почти сигурно ще съжалите, че живи не са ви одрали. Собствените ви Аджи сигурно също така ще ви кажат някоя и друга думичка, която никак няма да ви е приятна. Сигурно ще минат години преди да можете отново да вдигнете глави, години преди всяка Айез Седай да престане да ви гледа с подозрение и презрение. Но защо трябва аз да ви предпазвам от правосъдието? Да не говорим, че утре можете да направите същото, ако не и по-лошо. — Мъдрите имаха пръст във всичко това, макар и да не беше точно джи-е-тох. — Ако трябва да поема такава отговорност, то и вие трябва да поемете известни задължения. Трябва да мога да разчитам изцяло на вас, а виждам само един възможен начин. — Мъдрите, а освен това Фаолайн и Теодрин. — Трябва да се закълнете във вярност.
До този момент те се бяха намръщили, чудейки се накъде клони, но каквото и да си мислеха, не беше това, до което тя стигна. Чудна картинка бяха физиономиите им: челюстта на Нисао увисна, а Миреле доби такова изражение, сякаш я бяха ударили с чук между очите. Дори Сюан зяпна невярващо.
— Невъз-з-можно — заекна Миреле. — Никоя Сестра никога… Никоя Амирлин не е изисквала… Не можете да си мислите, че…
— О, я млъкни, Миреле — сопна се Нисао. — Всичко това е по твоя вина! Изобщо не трябваше да те слушам! Е, добре. Стореното — сторено. И станалото — станало. — Тя се поклони и измърмори: — Опасна млада жена сте вие, майко. Много опасна жена. Току-виж сте прекършили Кулата повече, отколкото е вече, преди да свършите. Ако бях сигурна в това, ако имах само куража да изпълня дълга си и да понеса това, което ме чака… — Все пак тя коленичи и притисна устни до пръстена на Великата змия на пръста на Егвийн. — В името на Светлината и на своята надежда за прерождение и за спасение… — Не беше същият словоред като на Фаолайн и Теодрин, но до трошица толкова силен. И повече. По силата на Трите клетви никоя Айез Седай не можеше да изрече клетва, която да не приема сериозно. Освен Черната Аджа, естествено — те явно бяха изнамерили някакъв начин да ги заобикалят и да лъжат. Но доколко някоя от тези две жени беше Черна, бе проблем, който трябваше да се остави за друг път. Сюан, с изцъклените си очи и беззвучно мърдащата уста, приличаше на риба, мятаща се на сухо.
Миреле понечи отново да възрази, но Егвийн само изпъна под носа й дясната си ръка и тя също коленичи. Изрече клетвата с горчивина и после вдигна очи.
— Вие направихте нещо, което никога досега не е правено, майко. Това винаги е опасно.
— Няма да е за последен път — отвърна Егвийн. — Всъщност… Първата ми заповед към вас е да не казвате на никого, че Сюан е нещо друго освен това, за което всички я мислят. А втората е да се подчинявате на всяко нейно нареждане все едно, че е излязло от моите уста.
Главите им се извърнаха към Сюан.
— Както заповядате, майко — измърмориха и двете едновременно. Тази, която изглеждаше готова да припадне, беше Сюан.
— Миреле беше права — измърмори Сюан, след като слязоха с конете от хълма. — Клетва за вярност. Никоя не е правила това досега. Никоя. За такова нещо и намек няма в древните хроники, дори и в най-тайните. И при това точно те да се подчиняват точно на мен. Ти не просто променяш едно-друго, ти се хващаш да престроиш лодката, докато плаваш по време на буря! Всичко се променя. А и Никола! По мое време една новачка щеше да се подмокри дори само при мисълта да изнуди Сестра!
— Не им е за първи път — каза Егвийн, за да й намекне някои неща с възможно най-малко думи.
Очакваше Сюан да избухне от гняв, но вместо това тя каза съвсем спокойно:
— Боя се, че на тези две лекомислени девойчета ще им се случи нещо много неприятно.
— Не! — викна рязко Егвийн.
— Майко, та те държат вдигната за удар тояга, стига да са достатъчно хитри, че да се сетят. Дори Съветът да ви наложи наказание, можете само да гледате и да се надявате вятърът да им опне платната и да ги отнесе някъде отвъд хоризонта. — Тя поклати глава с отвращение. — Знаех си аз, че ще се справите, когато ви отпратих — знаех, че трябваше да се справите — но не бях си и помисляла, че Елейн и Нинив ще са толкова неразумни, че да довлекат със себе си първите, които срещнат. Тези две момиченца заслужават всичко, което би могло да ги сполети, ако това се разчуе. Но вие не можете да си позволите да се разчуе.