С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— За Бога, по-тихо!
— За теб по-тихо нали? Едва ли ти се ще Грейъм да разбере, че си убиец. Смяташ ли, че ще те обича, когато научи как си зарязала баща му да умре, без да си мръднеш пръста да го спасиш?
— Какви са тези викове тук?
Джейд се обърна. Дилън ги гледаше през мрежестата врата.
— Къде е Грейъм? — попита тя, уплашена, че и той може да е чул ругатните на Дона Ди.
— Кети го подбра нагоре. — Излезе и се присъедини към тях. — Какво става?
— Дойдох да се моля за живота на съпруга ми — обясни му Дона Ди. — Вие сигурно нищо не знаете. Джейд би могла да го спаси, стига да иска.
— Не е вярно.
— В този момент Хъч умира в болницата. Защото Джейд не позволява техният син да стане донор на бъбрек. Отказва, не желае Грейъм да узнае кой е баща му.
Дилън погледна към Джейд питащо, проницателно. Тя поклати мълчаливо глава.
— Добре — погледът му отново се спря на Дона Ди. — Казахте каквото имахте да казвате. Довиждане.
Тя го изгледа високомерно, но неговото изражение бе неподатливо. Перченето й се запъна. Обърна се към Джейд.
— Ако някога синът ти разбере, никога няма да ти прости. Надявам се да те намрази. — Тръгна си, забърза се по тротоара и се качи в колата си. Тъкмо се отдалеча ваше от бордюра, когато Грейъм влетя през вратата, а Кети тичаше подире му.
— Мамо, за какво сте се развикали всички?
— Няма нищо, Грейъм. Не се отнася за теб — отговори тя, като отбягваше острия, прикован в нея поглед на Дилън.
— Идва втори път тук и сигурно е важно. Кажи ми какво иска тя от теб?
— Това е личен въпрос, Грейъм.
— Можеш да споделиш с мен.
— Не, не мога и не желая да споря! Забрави го!
Високият заповеден тон го сконфузи пред идола му Дилън.
— Ти никога нищо не ми казваш! — извика той. — Третираш ме като малко дете! — Втурна се нагоре по стълбите.
Кети сякаш щеше да се намеси, но тактично се въздържа.
— Ако имате нужда от мен, аз съм в стаята си.
Оттегли се, а Дилън предложи:
— Искаш ли да поговоря с Грейъм?
Тя се обърна рязко и го изгледа гневно, прехвърляйки яда си върху единствения удобен обект.
— Не, благодаря! — отговори хладно Джейд. — Тази вечер доста подочу, нали? Заповядвам ти да забравиш всичко!
Той я сграбчи за раменете и я притегли към себе си.
— Големият шанс! — След този кратък, саркастичен коментар, Дилън я пусна така внезапно, както я бе хванал. Подметна й през рамо: — Знаеш къде да ме намериш, ако мога да направя нещо за Грейъм. Лека нощ.
Нямаше нужда от тази бъркотия.
Дилън не бе в настроение, докато караше собствения си очукан пикап. Паркира го пред фургона и изключи двигателя. Очевидно Лонър беше на една от кучешките си разходки. Не го посрещна. Още по-добре, помисли си Дилън, и влезе. Не бе подходяща компания, дори и за куче.
Вътре беше горещо и спарено, като в тенджера под налягане. Включи климатичния уред и застана пред ледения въздушен поток, докато си събличаше ризата и разкопчаваше джинсите. Подпря лакти на стената над климатика и положи чело на ръцете си. Въздухът обдухваше влажната му кожа и космите по тялото.
Изобщо не разбираше Джейд. Всеки път, щом решеше, че е прозрял същността й, получаваше неочакван удар, както тази вечер например. Никога не би допуснал, че някоя жена ще се появи в дома на Джейд след вечеря и ще обяви Грейъм за син на болния си съпруг.
Тя бе споменала Хъч. В местния вестник от края на седмицата имаше статия за шерифа на Палмето, Хъч Джоли, който е в болницата на Савана и чака трансплантация на бъбрек. Ако не беше странно съвпадение и в града имаше двама души с име Хъч, нуждаещи се от донори на бъбреци, то тогава Хъч Джоли бе бащата на Грейъм. Но момчето не подозираше факта и Джейд не възнамеряваше да му каже.
Беше ли наясно тя с болестта на Джоли, преди да се върне в Палмето? Нарочно ли се перчеше със сина си пред критично болния човек? Ако той му бе баща, къде оставаха Пачетови? Къде е тяхното място в интригата? Съпругата на Джоли мразеше Джейд, но не поради обяснимата причина. Обикновено жените отричаха незаконното бащинство на съпрузите си.
Но опитът му го беше научил, че при Джейд Спери нищо не бе обикновено.
Очевидно тя се нуждаеше от помощ. Но когато той й я предложи, Джейд извади ледената си защитна броня и категорично я отхвърли. Кой глупак би отказал помощ, когато толкова отчаяно се нуждае от нея?
Дилън прокара пръсти през косата си.
— Господи!
Дилън познаваше безразсъдството на Джейд, защото и той го бе усетил на гърба си. На погребението на Дебра и Чарли беше крайно груб със семейство Нюбъри и всичките им приятели. Отблъсна искрените им съболезнования и отхвърли предложението им за помощ, защото самото присъствие на познати и обичани от Дебра хора засилваше болката му. Беше се отдалечил от тях с надеждата, че ще намери лек в самотата си.