Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Екипите за работа по операция „РЯН“ получиха нареждане да следят за съпътстващи признаци, че НАТО се готви да започне война: последни кризисни преговори между САЩ и Великобритания; усилия от страна на хранителната промишленост за запасяване, например масово клане на едър рогат добитък; или евакуиране на политическите, финансови и военни ръководители и семействата им. Съветската тревога се поохлади след 11 ноември, когато „Умел стрелец“ приключи.
Но параноята не се уталожи много. През декември същата година маршал Николай В. Огарков, началник-щаб на съветските въоръжени сили, направи вцепеняващо изявление. Каза, че Съветският съюз смята, че Съединените щати „все още биха искали да нанесат първи унищожителен ядрен удар“.
Държавният секретар Джордж П. Шулц посрещна изявлението на Огарков с открито недоумение. Шулц беше убеден, че това трябва да са просто думи. Но през януари 1984 г. руснаците спазиха една закана, отправена по време на споровете за ракетите „Пършинг II“. Демонстрирайки сила по свой начин, те изпратиха няколко ракетни подводници „Делта“ в Атлантическия океан, за да обикалят около американските брегове заедно с останалите „Янки“, които по принцип патрулираха там. Целта беше да се покаже, че „Делта“ са в състояние да улучват цели навсякъде в САЩ така лесно, както ракетите „Пършинг“ в Германия можеха да удрят Съветския съюз. По ирония на съдбата руснаците поставиха подводниците си точно там, където американските ВМС можеха да ги следят най-лесно. Но намекът беше ясен. И двете страни засилваха нормалната игра на котка и мишка и се следяха едни-други по-агресивно от всякога.
Администрацията на Рейгън разбра, че трябва да опита да успокои нещата. Подстрекателската реторика във Вашингтон рязко спря. Шулц започна частни разговори със съветски дипломати в опит да разсее напрежението и да поднови преговорите за контрол над оръжията. Рейгън възприе новата линия открито в реч на 16 януари, когато каза:
— Решени сме да преодоляваме различията си по мирен път, чрез преговори.
Освен това отново спомена виждането, породено от предложението му за звездните войни:
— Както казвах и преди, мечтая да видя деня, в който ядрените оръжия ще бъдат заличени от лицето на земята.
Не след дълго и руснаците започнаха да омекват. Андропов почина през месец февруари и наследникът му Константин Черненко даде сигнал, че би желал да преговаря за разоръжаване. Той обаче постави едно условие, с което Рейгън не се съгласи. Черненко искаше Рейгън да изостави звездните войни. Руснаците се страхуваха, че технологията ще позволи на Съединените щати да нанесат първи удар без страх от възмездие.
Цялата разузнавателна общност се опитваше да не изостава от тези събития. ЦРУ започна проучване в опит да разбере защо руснаците изглеждаха толкова раздразнителни и един американски спътник засне първите изображения на изпитания на нова съветска ракета в Арктика. Военноморското разузнаване и Агенцията за национална сигурност започнаха трескаво да планират завръщането на „Парч“ в Баренцево море.
„Парч“ тръгна за там малко след още едно дипломатическо сдърпване, при което Съветският съюз бойкотира олимпийските игри в Лос Анджелос, в отговор на американския бойкот на олимпийските игри в Москва преди четири години. Когато „Парч“ се върна, стана ясно, че носи много повече, отколкото дори най-големите оптимисти сред разузнавачите се бяха надявали. Подслушвателите бяха правили записи през цялото време на състоянието на тревога, разпалено от учението „Умел стрелец“, и това разкриваше подробно ядрената стратегия на съветския военноморски флот. Като ухо, насочено към командната структура на съветските ядрени военноморски сили, записите разкриваха момента на поставяне на някои от съветските ракетоносни подводници в състояние на пълна бойна готовност, като репетиция за война. Някои бивши служители от разузнаването твърдят, че тази информация просто потвърждавала картината на съветските планове за използване на ядрените подводници. Но други бивши служители на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и ВМС казват, че плячката на „Парч“ от тази мисия е била толкова важна за разбирането на руснаците, че се равнявала на „шестица от тотото“, или на „диамантите на короната“.
Говори се, че въз основа на данните от подслушвателя американското разузнаване е разбрало, че част от информацията, събирана от агенти, е напълно погрешна. Записите предаваха движението на важни съветски кораби и подводници и предлагаха нова картина за състоянието на бойна готовност на Съветския съюз. Точно както някои от младите аналитици бяха предположили преди години, акцентът падаше върху опазването на ракетните подводници. В началото на кризата руснаците планираха да изместят някои от подводниците „Тайфун“ и „Делта“ в безопасни укрития. Тези бастиони щяха да се охраняват от всички съветски многоцелеви подводници и бойни кораби. Многоцелевите подводници щяха също да съпровождат ракетоносците по пътя им към безопасността на арктическия лед.