Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Нов порив на вятъра връхлетя върху моста, който отново заскърца и се разлюля. Джейк дочу странен звук, сякаш се беше скъсала силно обтегната струна на китара. От стоманеното въже се беше откъснала метална нишка, която за малко не издраска страната му.
— Побързай! — извика Роланд. — Вятърът се усилва. Побързай, Джейк.
— Няма да оставя Ко.
Момчето тръгна обратно. Не беше направило и две стъпки, когато животинчето предпазливо стъпи на стоманената подпора. Ноктите му драскаха и се плъзгаха по металната повърхност. Еди стоеше зад него, чувстваше се напълно безпомощен и изплашен до смърт.
— Браво, Ко! — насърчаваше го Джейк. — Ела при мен.
— Ко-Ко! Ейк-ейк! — извика дребосъкът и бързо заситни по подпората. Почти беше стигнал до момчето, когато предателският вятър отново връхлетя. Мостът се залюля. Зверчето напразно се опита да забие нокти в металната подпора. Задните му лапи се подхлъзнаха и увиснаха във въздуха, предните отчаяно се вкопчваха в метала, търсейки опора.
Джейк пусна перилото и се спусна да му помогне. Не виждаше нищо освен очите на животинчето.
— Недей! — едновременно изкрещяха Роланд и Еди — стояха от двете страни на процепа, но бяха прекалено далеч и можеха само безпомощно да наблюдават разиграващата се пред очите им сцена.
Джейк се просна по корем върху подпората. Раницата на раменете му подскочи и го удари по гърба, зъбите му тракнаха, сякаш се бяха ударили билярдни топки. Вятърът отново задуха, но момчето не го изчака да затихне. Вкопчи се с едната си ръка в подпората, а другата протегна на Ко, който висеше над пропастта. Зверчето се плъзна, но в последния миг успя да впие зъби в дланта на Джейк. Болката беше непоносима.
Момчето изпищя, но се задържа върху подпората, като притискаше колене към коварната гладка повърхност. Ко висеше от лявата му ръка като цирков акробат, без да откъсва поглед от него, а Джейк видя как собствената му кръв се стичаше на ручейчета върху главата на зверчето.
Сетне вятърът отново връхлетя и Джейк загуби опора.
13
Страхът напусна Еди и беше заменен от странно спокойствие. Младежът захвърли инвалидната количка върху напуканата бетонна повърхност и се затича по металната подпора, без дори да докосва перилото. Джейк висеше с главата надолу над пропастта, а на лявата му ръка като космато махало се полюшваше Ко. Другата му ръка вече разтваряше хватката си.
Еди възседна стоманения прът. Усети пронизваща болка в тестисите, но не й обърна внимание. Сграбчи Джейк за косата, а със свободната си ръка се вкопчи в раницата му. Почувства, че се подхлъзва и в продължение на една кошмарна секунда беше сигурен, че и тримата ще паднат в реката.
Пусна косата на момчето и още по-здраво стисна ремъка, като се молеше на Бога Джейк да не е купил раницата си от магазин за преоценени стоки. Размаха ръка, опитвайки се да хване перилото. Изминаха няколко безкрайни мига, докато тялото му продължаваше да се накланя встрани, после пръстите му се вкопчиха в перилото.
— Роланд! — извика. — Няма да се справя сам!
Но Стрелецът вече беше до него, а Сузана още бе на гърба му. Когато Роланд се наведе, тя го хвана за шията, за да не се изплъзне от хомота. Стрелецът хвана Джейк под мишниците и го издърпа. Щом момчето стъпи върху подпората, то притегли към себе си треперещото зверче. Болката в ухапаната му ръка напомняше редуващи се горещи и ледени приливи.
— Пусни ме, Ко — изстена той. — Опасността премина.
Изпита неописуем ужас, когато му се стори, че дребосъкът няма да се подчини. Сетне челюстите на Ко бавно се разтвориха и той освободи ръката му. По окървавената му длан се виждаха тъмни дупчици.
— Ко — жално изстена зверчето и Еди с удивление забеляза, че в странните му очи блестяха сълзи. То протегна шия и близна с окървавения си език лицето на Джейк.
— Няма нищо — промърмори хлапакът и притисна ръка към топлата козина. Самият той плачеше, лицето му беше изкривено от болка и от ужаса на преживяното. — Не се безпокой. Не ти се сърдя, защото не можеше да постъпиш по друг начин.
Еди бавно се изправи на крака. Беше пребледнял като мъртвец, имаше усещането, че някой е запратил топка за боулинг в корема му. Боязливо протегна ръка към чатала си и се опита с опипване да установи нанесените поражения, След миг промърмори с дрезгав глас:
— Май си направих безплатна вазектомия.
— Нали няма да припаднеш? — попита Роланд. Нов порив на вятъра понесе шапката му и я запрати в лицето на Сузана. Младата жена успя да я сграбчи и я нахлупи чак до ушите му, при което Стрелецът заприлича на малоумен планински отшелник.