Пустош

Под и между изоставените коли се виждаха метални отпадъци от неизвестен произход и блестяха стъклени отломки. Някога, в отдавна отминали и по-щастливи времена, от двете страни на булеварда са се издигали дървета, но сега те бяха мъртви и приличаха на метални скулптури, издигащи се на фона на небето, покрито с облаци. Някои от складовете бяха разрушени от бомбардировки или бяха рухнали от старост, а зад тях се виждаха реката и ръждивите подпори на моста. Миризмата на разложение, която сякаш удряше в носа, беше по-силна от всякога.

Улицата беше прокарана право на изток и се отклоняваше от пътя на Лъча. Джейк забеляза, че докъдето стигаше погледът му, платното и тротоарите бяха осеяни с отломки и боклуци. Стори му се, че след пет-шест пресечки пътят е напълно блокиран, но пиратът го влачеше точно в тази посока. Отначало тичаше редом с него, сетне не издържа на бясното му темпо, задъха се и започна да изостава. Пиратът гневно го дръпна и едва не го събори на земята, после отново го повлече към барикадата от боклуци, бетонни отломки и ръждясали метални греди. Преградата, която според момчето беше дело на човешки ръце, се простираше между две големи сгради с мраморни фасади. Пред зданието вляво стоеше статуя, която Джейк веднага позна: това беше сляпата богиня на правосъдието, следователно сградата зад нея беше съдебна палата. Ала не успя да я разгледа по-внимателно, тъй като Гашър неуморно го влачеше към барикадата и нито за миг не забавяше крачка. „Ще загинем, ако се опита да преминем през заграждението“ — помисли си той, но пиратът, който тичаше бясно, независимо от заболяването си, вкопчи още по-силно пръстите си в рамото му и го повлече след себе си. В този миг момчето забеляза тесен проход сред на пръв поглед хаотично струпаните бетонни късове, счупени мебели, ръждясали водопроводни тръби, парчета от купетата на камиони и автомобили. Внезапно разбра, че този лабиринт щеше да забави Роланд поне с няколко часа, ала тук Гашър се ориентираше като в собствения си двор и знаеше в каква посока да се движи.