Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Няма — промълви младежът, — въпреки че ми се иска.
— Погледнете Джейк — обади се Сузана. — Изглежда нараняването му е сериозно.
— Нищо ми няма. — Хлапето се опита да скрие ръка зад гърба си, ала Роланд му попречи. Огледа дланта му и видя поне дузина рани от ухапването, повечето бяха доста дълбоки. Не можеше да прецени дали има счупени кости и прекъснати сухожилия, докато хлапето не свиеше ръка в лакътя, но времето и мястото бяха неподходящи за подобни експерименти.
Погледна към Ко. Животинчето втренчи в него тъжните си и изплашени очи. Не се опитваше да оближе от муцуната си кръвта на Джейк, както би направило всяко животно.
— Не му се сърди — промълви хлапето и още по-силно притисна Ко към себе си. — Вината е моя, задето го забравих. Вятърът щеше да го отнесе.
— Няма да му сторя нищо — обеща Стрелецът. Беше сигурен, че животинчето няма бяс, но все пак не искаше да му позволи за втори път да ухапе Джейк. Колкото до другите болести, които Ко носеше в кръвта си… щеше да остави на съдбата да реши, както ставаше в повечето случаи. Свали кърпата от шията си и избърса муцуната на зверчето, докато успокояващо мърмореше:
— Ето така… Браво, момко.
— Ко — жалостно изскимтя дребосъкът, а Сузана, която надничаше иззад рамото на Стрелеца, беше готова да се закълне, че е доловила нотки на благодарност в гласа на зверчето.
Вятърът отново ги връхлетя. Времето бързо се разваляше. Роланд се обърна към младежа:
— Еди, трябва час по-скоро да слезем от моста. Можеш ли да ходиш?
— Не, господарю, ама ще се влача. — Младежът с изненада установи, че болката в долната част на корема му и между краката все още е силна, но е сравнително поносима.
Добре. Да тръгваме. Движете се колкото е възможно по-бързо.
Роланд се обърна, направи крачка напред и се вцепени. От другата страна на процепа стоеше някакъв човек и невъзмутимо ги наблюдаваше. Очевидно се беше приближил, когато вниманието им беше съсредоточено върху Джейк. На гърба му беше преметнат лък, около главата му беше омотана яркожълта кърпа; вятърът развяваше краищата й като знамена. Носеше обеци, представляващи халки с кръстове по средата. Лицето му беше покрито с отвратителни рани, някои бяха отворени и гнояха. Едното му око беше закрито с бяла копринена превръзка. Непознатият можеше да бъде трийсет, четирийсет или шейсетгодишен. Той вдигна ръка. Роланд не можеше да види какво държи човекът, но забеляза, че формата на предмета е доста правилна за обикновен камък.
Зад непознатия градът се очертаваше със странна отчетливост сред вечерния здрач. Еди хвърли поглед отвъд тухлените сгради на брега (беше сигурен, че това бяха складове, отдавна опустошени от грабители) и когато очите му се залутаха сред сенчестите каньони и каменни лабиринти, той внезапно осъзна колко неоснователни и нелепи са били мечтите му за помощ. Вече различаваше разрушените фасади и покриви, виждаше птичите гнезда по корнизите и в ъглите, зеещите прозорци без стъкла; едва сега си позволи да подуши града и усети не аромата на редките подправки и вкусните храни, които понякога майка му купуваше от „Забар“, а вонята на запален дюшек, който е бил изгасен с течност от помийната яма. Ненадейно разбра Луд, проумя скритата му същност. Ухиленият пират, който се беше появил, докато вниманието им беше отвлечено, навярно приличаше на стар добър елф повече от който и да е друг обитател на този разрушен, умиращ град.
Роланд измъкна револвера си.
— Прибери си пушкалото, приятел — каза непознатият. Говореше с толкова силен акцент, че пътниците едва схващаха смисъла на думите му. — Махни го от очите ми, сърчице мое. Виждам, че те бива, ама този път си намери майстора.
14
Панталоните на непознатия бяха закърпени със зелено кадифе; приличаше на пират в края на славната си кариера — болен, но все още опасен.
— Ами ако не ти повярвам? — обади се Стрелецът. — Ами ако реша да пусна един куршум в краставата ти глава?
— Тогава ще се озова в ада малко преди теб, за да ти отворя вратата — отвърна човекът с жълтата забрадка и дружелюбно се засмя, после махна с ръка. — Все ми е тая, рано или късно ще попадна там.
Роланд си помисли, че това беше самата истина. Човекът изглеждаше така, сякаш му оставаше да живее най-много година… а последните месеци от живота му със сигурност щяха да бъдат адски неприятни.
Гноящите рани по лицето му не бяха предизвикани от радиацията; Стрелецът предполагаше, че непознатият е в последния стадий на болестта, която лекарите наричат „сифилис“, но по-популярното й название е „подарък от проститутката“. Срещата с опасен противник винаги е неприятна, но човек може да прецени какви са шансовете му. Ала съвсем различно е, когато се сблъскаш с жив мъртвец.