Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Знайте ли к’во държа, сладурчета? — попита пиратът. — Вижте до к’во се е докопал старият ви приятел Гашър. Това е граната — симпатичен сувенир от Беловласите. Вече съм й свалил шапчицата, щото е невъзпитано да бъдеш с шапка, когато се запознаваш с разни хора, нал тъй?
Лудешки се за киска, сетне млъкна и лицето му отново стана сериозен, сякаш някой беше натиснал превключвател, намиращ се в разлагащия му се мозък.
— Загрявате ли, че сега само пръстът ми задържа иглата, мили мои. Очистиш ли ме, след секунда ще чуете „бум!“. И мокро петно няма да остане от теб и маймуната, дето я носиш на гърба си. От малкия също. Младежът, дето се цели в мен с детското пистолетче, може да оцелее… но със сигурност ще пукне, щом падне в реката, което непременно ще стане, щото от четиридесет години този мост виси на косъм и му трябва само леко побутване, че да се сгромоляса. Хайде, прибери си ютията, иначе всички ще се отправим в ада.
Роланд се запита дали ще може с един изстрел да избие гранатата от ръката му, но като видя как силно я стиска пиратът, неохотно пъхна револвера си в кобура.
— Браво! — извика Гашър, който беше възвърнал доброто си настроение. — Само като те погледнах, разбрах, че не си тъпак. О, да, точно така!
— Какво искаш! — провикна се Роланд, въпреки че вече знаеше желанието на непознатия.
Гашър вдигна свободната си ръка и посочи с мръсния си пръст към Джейк.
— Даваш малкия и ще ви пусна да си вървите, по живо, по здраво.
— Що не си го начукаш! — моментално реагира Сузана.
— С удоволствие — ухили се пиратът. — Дайте ми парче стъкло, за да си отрежа пикалото и да го набутам където му е мястото — защо не, и без това за нищо не ми служи. Мамка му, щом реша да пусна една вода, така ме боли, че всичко в корема ми се свива на топка. — Странните му очи с цвят на стомана не се отделяха от лицето на Роланд. — Е, к’во решаваш, добри ми приятелю?
— Какво ще се случи с нас, ако ти предам момчето?
— Вече ти казах — ще ви пуснем да си вървите по живо, по здраво — побърза да отговори човекът с жълтата забрадка. — Обещавам ти го от името на Тик Так. Заръча да ви предам думите му, а той е без грешка, винаги спазва обещанието си. Правичката да ти кажа, не гарантирам за младоците, с които може да се сблъскате, ама няма да имате проблеми с хората на Тик Так.
Какви ги дрънкаш, Роланд? — избухна Еди. — Нали не мислиш да изпълниш ултиматума му!
Стрелецът не погледна към Джейк, а устните му почти не помръднаха, когато едва чуто промълви:
— Ще изпълня обещанието си.
— Знам — прошепна момчето, сетне повиши глас: — Прибери пистолета, Еди. Сам ще реша.
— Джейк, сигурно си откачил!
Пиратът доволно се изкиска:
— Не е, миличък. Ще си помисля, че ти си откаченият, ако не ми повярваш. Най-малкото докато е с нас, барабаните няма да му навредят. Само си помисли — ако лъжех, щях да ви накарам да хвърлите револверите си. Фасулска работа, нали? Ама не го направих.
Сузана беше чула какво бе прошепнал Роланд на момчето, освен това разбираше, че при това развитие на събитията нямат голям избор. Обърна се към младежа и промълви:
— Прибери оръжието, Еди.
— Откъде знаеш, че няма да хвърли гранатата, щом му предадем малкия?
— Само да се опита, ще я взривя във въздуха — промърмори Стрелецът. — Този тип знае, че мога да го направя.
— Май че можеш — обади се Гашър. — Като те гледам, направо ти вярвам.
— Ако е казал истината — продължи Роланд, — той ще пукне, дори ако не улуча „играчката“ му, тъй като навярно мостът ще се срути и всички ще полетим в пропастта.
— Умник си, синко! — възкликна пиратът. — Бива си те, а? — Изкикоти се, после се намръщи и заговори като на непослушно дете: — А сега край на приказките, приятелче. Решавай: ще ми дадеш момчето или всички дружно ще се отправим в небитието.
Преди Роланд да отговори, Джейк се промъкна покрай него и стъпи на металната подпора. Все още притискаше към гърдите си Ко, а окървавената си лява ръка беше протегнал пред себе си.
— Недей, Джейк! — отчаяно извика Еди.
— Ще те спася — едва чуто каза Роланд.
— Знам — повтори момчето. Вятърът отново задуха, мостът се залюля и застена. Появиха се вълни с разпенени гребени, водата кипеше около останките от синия влак, които стърчаха от речното корито.
— Ела, пиленце мое! — замърка Гашър. Устните му се разтегнаха в зловеща усмивка; няколкото му зъба стърчаха от венците като полуразрушени надгробни камъни. — Ела при мен, млади приятелю! Върви, не се страхувай.