Пустош

Надзърна към огромните бетонни понтони, към които бяха свързани главните кабели, и му се стори, че онзи отдясно на моста изглежда някога е бил изтръгнат отчасти от земята. Реши, че е по-добре да не споменава пред другите този факт. Достатъчно неприятно беше, че мостът бавно, но осезаемо се люлееше. Прилошаваше му само като го гледаше.

— Е? — обърна се той към Роланд. — Какво ще кажеш?

Стрелецът посочи дясната страна на моста, където имаше наклонена пътека, широка около метър и половина. Беше построена върху редица по-малки бетонни блокове и всъщност представляваше отделна платформа. Поддържаше я кабел или може би дебел стоманен прът, свързан с гигантски скоби с главните опори. Еди провери най-близката с ненаситния интерес на човек, който скоро може да повери живота си на обекта, който изучава. Скобата беше ръждясала, но изглеждаше здрава. Върху метала бяха отпечатани думите „ЛЕЯРНА «ЛАМЕРК»“. Еди с удивление установи, че вече не може да разбере дали думите са на Свещения език или на английски.

— Мисля, че ще можем да го използваме — каза Роланд. — Има само едно опасно място. Виждаш ли го?

— Да. Трудно е да не го забележиш.

Дългият около четиристотин метра мост явно не беше поддържан както трябва от хиляда години, но Роланд се досещаше, че истинската разруха е настъпила през последните петдесетина. Куките вдясно се бяха скъсали и мостът бе започнал да се накланя наляво. Най-голямо усукване се бе получило в средата, между двете сто и двайсет метрови кули. На мястото, където напорът от усукването беше най-голям, в платформата зееше дупка с формата на око. Пролуката в пешеходната пътека беше по-тясна, но най-малко два съседни бетонни блока бяха паднали в Сенд, оставяйки цепнатина, широка шест-седем метра. Там се виждаше ръждясалият стоманен прът, който крепеше пътеката. Щеше да им се наложи да го използват, за да се прехвърлят през дупката.