Третата ръка на Бога

В късния следобед Бени беше прехвърлен в новата си стая. Чувстваше се леко замаян и не знаеше, че Бюканън и Чарлз Голд вече са пристигнали от Ню Йорк, а жарките им настоявания да го разпитват са били отрязани до следващата сутрин поради стриктната заповед „никакви посетители“, издадена от военните лекари. След вечерята, която остана недокосната от Бени, Розели се обади веднъж, за да провери телефонната връзка, да го увери, че е изпратил „телеграмата“ и да му каже кодирано, че „разтърсва дърветата“.

По-късно, когато нощта настъпи под покривалото от зимни облаци, Бени намери сили да стане от леглото. Като държеше системата си нависоко с една ръка, той бръкна в куфара си, донесен от един от хората на Надав, и извади бележник заедно със своя екземпляр „Сбогом на оръжията“.

Съставянето на съобщението за Екщайн и точното му шифроване му отне много време. Вниманието му се разсейваше постоянно, а когато най-накрая разкодира собственото си съобщение и то излезе правилно, силите му се бяха изчерпали напълно.

Но въпреки това не заспа. Чакаше, светнал всички лампи в стаята, страхувайки се, че може да не се събуди, когато звънне телефонът. Часовете минаваха като мъчително пътуване през собствения му живот, през образите на семейството, които другото му „аз“, професионалистът, се опитваше да отстрани, докато се бореше с логиката, търсеше план, измисляше контраудар и се мъчеше да открие клопките. Сам.

Но без информация беше безпомощен да разработи правилната стратегия. Сблъскваше се със силата на едно чудовище, което винаги беше държал настрани: неуспеха.

В два часа сутринта идеите му бяха мъртви, образът на Рут беше закрил всички останали и висеше над него, докато той се молеше тя да е още жива. Лежеше неподвижно, притиснал очите си с длани. Веднъж или дваж гърдите му трепнаха от хлипания и той усети смъденето на солената течност между кожата на лицето и дланите си. Стоя така, докато Екщайн се обади, а после позвъни отново. Най-накрая тази инжекция с надежда му позволи да намери малко спокойствие. Господ беше милостив и той не сънува…

— Нормална е — каза сестрата, когато извади термометъра, и бързо излезе през кордона мрачни мъже.

Последва миг на мълчание, а после Дени Байлър измърмори:

— Нормално като бирен запой в Мека. — Говореше не за температурата на Баум, а за събитията от последните двадесет и четири часа.

Джак Бюканън изръмжа. Отново гледаше през прозореца.

— Полковник Баум — заговори той, като за пръв път се опита да бъде по-сърдечен. — Караниците помежду ни подкрепят врага.

Бени, който очакваше подновяване на атаките, разтвори присвитите си очи.

— Съгласен съм — отговори той. — Всяка минута я отдалечава от нас.