Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Елизабет потръпна от лекия контакт, който започна да преминава през цялото й тяло и се съсредоточи между краката й.
В този момент се появиха още две безцветни капчици.
Джони повдигна леко тежките й гърди и се загледа в капчиците, след което ги погълна с целувка. Младата жена простенваше при всяко движение на устните му.
— Гледай — прошепна мъжът й и леко стисна гърдите й. — Имаш мляко…
Когато очите й бавно се отвориха в отговор на очарования му глас, той й се усмихна, наведе глава и пое в устните си влажното зърно. Обзе я неописуем трепет, тялото й бе обхванато от истински пожар. Очите й отново се затвориха, ръцете обхванаха главата му.
— Направи го пак… — прошепна тя.
Джони се усмихна, без да изпуска зърното. Когато заговори, гласът му звучеше заглушено от гръдта й.
— Това ли?
— Ммм… — Въздишката й беше ниска, гърлена, пръстите и се бяха заплели в косите му, съзнанието и отлиташе.
Само след няколко секунди Елизабет се възпламени под ласките му, желанието й стана непоносимо силно, тя се изви, опитвайки се да го изкуши. Нетърпението му да проникне в нея беше не по-малко от нейното.
Вместо това той плъзна пръстите си в нея, внимателно, напредвайки бавно, твърдо решен да не се поддава на изкушението; галеше, масажираше, влудяваше я.
Тя обаче желаеше него, а не тази алтернатива, колкото и възбуждаща да беше. Желанието я опустошаваше, тя се опитваше да го докосне, но той не й даваше възможност да се надигне от възглавниците, буташе назад ръцете й, призовавайки цялата си воля, за да й откаже:
— Не, недей, или ще спра.
Тя се отпусна назад с приглушен стон, а той започна да целува нежната кожа между бедрата й, езикът му започна да се движи нагоре.
Елизабет се извиваше под умелото докосване на ръцете и устните му. Той я хапеше леко, вкусваше ухаещата й плът, езикът му усещаше спазмите, породени от действията му, чуваше скимтенето й.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита малко по-късно Джони, когато тя започна да се връща към действителността.
— Мисля, че ще те задържа — измърка Елизабет с особената полуусмивка на задоволена жена. — Издържа успешно всички изпитания.
— Благодаря ви, миледи — промърмори той, поглеждайки я многозначително. — Старая се.
— И то със страхотни резултати — прошепна тя. — Не мога да се помръдна, много съм уморена.
— Уморена от любов. Изтощена, разтърсена, капнала за сън от любов…
Джони прокара мъчително бавно пръст по рамото й, надолу по извивката на гърдите и бременния й корем, за да го спре върху русите кичури между краката.
— Винаги ще бъда на разположение — обеща той, — когато и да изпаднеш в подобно настроение.
— И сега, както виждам, си готов да се отзовеш — отвърна с усмивка тя.
Джони хвърли бърз поглед надолу.
— Във ваканция сме до раждането на бебето.
— Ти си наистина много състрадателен човек — прошепна Елизабет.
Той повдигна изненадано вежди.
— Може би съм такъв само към теб — каза нежно той, господарят на пограничните земи, прекарал по-голямата част от младия си живот с изваден меч, — и към нашето бебе…
Тя разтвори ръце, за да го прегърне. Сълзите, които винаги бяха готови да изскочат, сега се стичаха по бузите й.
— Обичам те, Джони Кари, толкова те обичам, че това ме кара да плача.
Той я прегърна нежно, уви я добре с одеялата и я притисна към себе си, като й повтаряше колко много я обича на десетина различни езика. Опитите й да повтори думите му само ги разсмиваха. Тези чужди езици Джони беше усвоил в училище и по време на пътуванията си. Те продължаваха да се целуват, потънали в блаженството, което ги изпълваше.
Приключиха с яденето си доста по-късно, когато най после се измъкнаха от удобното легло. Изпитваха невероятно удоволствие от простата храна и обстановката.
И когато Джони тръгна малко преди осем часа, никой не спомена за несигурността на завръщането му. Той я прегърна и каза:
— Ще се върна сутринта. Знаеш къде са парите.
— Не споменавай това — промълви Елизабет, отказвайки да приеме вероятността той да не се върне при нея.
— А сега — довиждане…
Джони я целуна — топла, нежна целувка. След това отмести ръцете й, които го бяха прегърнали през кръста.
— Отивай да спиш — прошепна той. — Така чакането няма да ти се струва толкова дълго. Заключи вратата след мен.
Като избягваше да се движи по главния път, водещ към Беруик-он-Туид, той пристигна в околностите на града малко преди десет и се запъти право към кръчмата край морския бряг. На собственика Чарли Фокс семейство Кари от години продаваше френско вино и бренди и бащата на Джони, а сега и той самият, го смятаха за приятел.