Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Тук няма никой друг освен мен — поклати той енергично глава. — И Уиспър, когото не мога да открия. Къде по дяволите мислите…?
Млъкна изведнъж, сякаш загубил мисълта си, и отново им обърна гръб. Канеше се да поднови издирването на това, което липсваше. Брин погледна озадачено Роун.
— Чакай малко! — извика тя към стареца, който се оглеждаше внимателно. — Един трапер ни насочи насам. Търсим човек, който се казва Коглайн.
Старецът сви безразлично рамене:
— Никога не съм чувал за него.
— Възможно е да живее в някоя друга част на долината. Дали не можеш да ни кажеш къде бихме могли…
— Ама вие изобщо не слушате какво ви говоря — прекъсна я раздразнено другият. — Не знам откъде идвате — впрочем това изобщо не ме интересува — но ей богу, кълна се, че около дома ви не се мотаят непознати хора, нали така? Бас държа, че познавате всички, които живеят там, всички, които идват при вас, по дяволите! Какво ви кара да мислите, че аз съм по-различен от вас?
— Искаш да кажеш, че цялата тази долина е твой дом? — попита Роун недоверчиво.
— Естествено, че е моят дом! Казах ви го поне десет пъти! А сега се разкарайте и ме оставете на мира!
Тропна гневно с обутия си в сандали крак и зачака да си тръгнат. Но Девойката от Вейл и планинецът не помръднаха.
— Това е Хартстоун, нали? — упорстваше Роун, леко раздразнен от поведението на своенравния старец.
— И какво от това? — стисна зъби другият.
— Ами ако тази местност е Хартстоун, тук трябва да живее човек на име Коглайн — или поне е живял допреди две години. Казаха ни, че от много години живее тук. Така че ако ти отдавна обитаваш тези места, трябва да си чувал нещо за него.
Старецът помълча малко, сбърчил замислено вежди. После тросна категорично малката си глава:
— Вече ви казах, никога не съм чувал за него. Тук наоколо никога не се е вясвал човек с това име, няма и сега. Няма, ясно ли е?
Брин обаче забеляза нещо в погледа на стареца. Направи крачка към него и спря:
— Името ти е познато, нали? Коглайн — чувал си го.
Старецът се инатеше:
— Може да го знам, а може и да не го знам. Във всеки случай не съм длъжен да ви казвам!
Брин го посочи с пръст:
— Ти си Коглайн, нали?
Старецът избухна в неудържим смях:
— Аз? Коглайн? Ха-ха-ха. Ама че смехория! Ей, богу, наистина е дяволски смешно!
Девойката от Вейл и планинецът го гледаха смаяни, докато той се превиваше така силно, че накрая падна на земята, омаломощен от пристъп на истеричен смях. Роун хвана Брин за ръката и я извърна към себе си:
— По дяволите, Брин, този е луд! — прошепна той.
— Какво каза? Че съм луд ли? — Старецът стана. Лицето му беше почервеняло от гняв. — Май наистина трябва да ви покажа колко съм луд! Марш от къщата ми! Веднага. Не съм ви канил тук и не ща и да ви гледам повече! Разкарайте се!
— Не дойдохме с лоши намерения — помъчи се да се извини обърканият Роун.
— Марш, марш, марш! Ще ви превърна във валма дим! Ще ви подпаля и ще гледам как горите! Ще… ще…
Подскачаше обезумял от ярост, стиснал кокалестите си ръце в юмруци, а кичурите бяла коса стърчаха във всички посоки. Роун се приближи до него. Имаше желанието да го успокои.
— Не ме доближавай! — крещеше другият и размахваше ръката си като оръжие. Планинецът моментално спря. — Назад! О, къде е този глупав…! Уиспър!
Роун се огледа, но никой не се появи. Старецът беше извън себе си от гняв, обикаляше наоколо, викаше като обезумял в мрака на гората и размахваше ръце като вятърна мелница.
— Уиспър! Уиспър! Ела веднага и ме защити от тези досадници! По дяволите, Уиспър! Нима ще ги оставиш да ме убият? Или искаш да им се дам просто ей-така, без бой? За нищо не те бива, глупак такъв…! Как можах да пропилея толкова много време за теб! Покажи се! Веднага!
Девойката от Вейл и планинецът наблюдаваха шутовщините на стареца едновременно обезпокоени и развеселени. Колкото до Уиспър, който и да беше, той явно беше решил, че не желае да има нещо общо с всичко това. Старецът обаче нямаше намерение да се предава. Продължаваше да подскача истерично и да крещи на вятъра. Накрая Роун се обърна към Брин:
— Доникъде няма да стигнем така — заяви той шепнешком. — Хайде, да тръгваме. Ще трябва да се оправяме сами. Старецът очевидно е загубил разсъдъка си.
Брин обаче поклати глава. Спомни си какво им беше казал горският Джефт за Коглайн — странна птица, по-луд от риба, която се мъчи да плува в трева.
— Искам да опитам още веднъж — отвърна тя. Тръгна към стареца, но той моментално се обърна към нея:
— Значи съм си хабил думите напразно, така ли? Е, добре тогава, предупредих ви честно и почтено. Уиспър! Къде си, по дяволите? Веднага се покажи! Хвани я! Хвани я!