Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Юнис, и на мен също — с теб.
— О, сигурно го казваш на всички свои пациентки. Докторе, нека те помоля нещо. Почакай десетина минути, преди да позвъниш на Уини. Искам да я помоля да ми направи една услуга.
— Десет минути.
— Благодаря ти, Роберто. До скоро. — Джоан превключи на интеркома. — Уини? Заета ли си, миличка?
— Чета книга. Идвам веднага.
Джоан я чакаше в коридора.
— Нищо важно, мила. Искам само да позвъниш на О’Нийл и да му предадеш, че бих желала да говоря с Финчли. Зная, че мога и сама да потърся О’Нийл, но така ще е по-официално.
— Разбира се, Джоанче. Да ти правя ли компания?
— Уиничка, знаеш много добре, че ако ми трябва компания, ще те предупредя. Но сега бих искала да помоля нещо Финчли насаме. Така че пусни го в стаята ми, когато дойде, върни се в твоята стая и затвори вратата. След десетина минути ще те потърсят по телефона.
— Мен ли?
— Да, очаква те приятна изненада. Двете с теб, Джейк и доктор Гарсия ще ходим тази вечер на клуб.
— Ах!
— А когато се приберем, гледай да не го пускаш да си върви до сутринта, а аз ще се позабавлявам с Джейк. Той знае ли кой е „Боб“?
— Предполагам, че знае.
— Все пак бъди внимателна с добрия доктор, скъпа. Мъжете са толкова срамежливи. Хайде, изчезвай.
След четири минути Уини обяви за пристигането на Финчли и излезе.
— Викали сте ме, госпожице — рече той.
— Миличък, тези врати са звуконепроницаеми. Можеш да не бъдеш така официален.
Той видимо се отпусна.
— Добре, мила.
— Хайде, цункай ме и седни. Вратата на хола е заключена. Уини е единствената, която може да ни обезпокои, но няма да го направи.
— Мило, понякога ме караш да се чувствам на тръни.
— О, сладкият ми. — Тя се отпусна в обятията му. — Искам да те питам нещо — по-точно очаквам от теб съвет. Обсъди го с О’Нийл и ако трябва, с останалите от охраната. Но ми е нужен твоят съвет, другите са за прикритие.
— Жено, спри да говориш и ме целуни.
Тя го послуша и този път целувката им беше дълга и страстна. Когато се откъсна от нея, той промълви с пресипнал глас:
— Не носиш нищо отдолу, нали?
— Позна, Томчо, но нека първо приключим с въпроса. Тази нощ излизаме на клуб — Джейк и аз, Уини и доктор Гарсия. Не зная къде са намислили да ни водят, но ми се ще да видя някое много яко местенце. Предположих, че ти ще имаш нещо предвид.
— Хъм… Юнис, елитно ли трябва да е заведението, или бардак?
— Нали и двете са безопасни, след като се озовеш вътре? Ако въобще можем да влезем.
— Хъм… има едно, със собствен паркинг и бронирани врати. Виж, ще ти донеса списък, но лично аз ти препоръчвам него.
— Добре. Благодаря ти, Том.
— Радвам се, че мога да ти бъда полезен. Имаме ли още малко време? Може ли да заключа и другата врата?
— Щом аз не се безпокоя от Уини, защо ти трябва? Вземай една възглавница и ме просвай на пода.
Компанията се събра в стаята на Джоан. Джейк Соломон бе избрал старомоден класически тоалет — черен смокинг и панталони, бяла риза с колосана яка. Контрастът между ризата и смокинга представляваше чудесен фон за златното колие с кръста. Доктор Гарсия бе също официален, но според модерните представи: алено трико с предизвикателни подплънки, ластично яке в бял защитен цвят, риза от черна коприна с жабо, обсипано с перли. Малката Уинифред бе облякла своя нов изумруден тоалет, но с дълга до пода пола — нямаше телесна украса, но постоянното изчервяване действаше като успешен заместител. На челото си бе поставила един самотен изумруд — изглеждаше като кастовото отличие при индусите.
Джейк я огледа.
— Дребосъче, какво държи този камък на челото ти? Застраховката?
Тя се изчерви отново, но отговори в същия стил:
— Завит е с тирбушон, сър. Искате ли да го развинтя?
— Не, страхувам се да не казваш истината.
— Никога в смесена компания, сър. Залепен е с една от онези лепенки, които използваме за превръзки. Не се разтваря от вода и пот, но лесно се маха с алкохол.
— В такъв случай, мила, внимавай да не разливаш питието си нагоре.
— О, аз не пия, господин Соломон. Ако ме почерпите „Куба либре“, ще бъде без „либрето“, ако е „Блъди Мери“, ще се огранича само до доматения сок.
— Докторе, да я оставим у дома, не става за купон.
— Ще ме зарежете само защото не пия ли, господин адвокат?
— Защото ме наричаш „господин адвокат“. И „сър“. Уини, след залез-слънце името ми е Джейк.