Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Къде е тоя железен прът, бе?
— Той те кара да не гледаш натам. Нарочно са насочили прожекторите да ни заслепяват.
— Достатъчно, прекрасна принцесо! — каза доктор Аполон. — Дайте ми ръка. Събудете се!
Изправи младата жена и й помогна да стъпи на сцената.
(— Видя ли къде стъпи, а? Там се прибира оня прът! — Хлапето добави доволно: — Евтин трик.)
А магьосникът продължаваше:
— Сега, приятели, бъдете любезни да изслушате нашия многоуважаван учен, професор Тимошенко…
Скоро хората от карнавала започнаха да си прибират нещата. На другата сутрин щяха да се качат на влака.
Конферансие-управител-собственикът се върна, след като изпроводи последните балами на изхода.
— Смити, постой за малко. — Връчи плик на магьосника. — Момче, жал ми е да се разделяме… но ти и жена ти няма да дойдете с нас в Падука.
— Зная.
— Виж сега, няма нищо лично… трябва да мисля за приходите. С нас ще дойдат телепат и помощничката му. Направо смайват публиката. Пък и ти знаеш, че мястото ти не беше сигурно за целия сезон.
— Зная — съгласи се магьосникът. — Не ти се сърдя, Тим.
— Това поне ме радва. — Собственикът се поколеба. — Смити, искаш ли да ти дам един съвет?
— Ще те изслушам — просто каза доктор Аполон.
— Добре. Твоите фокуси си ги бива. Но само с фокуси не можеш да блеснеш. Не влагаш душа в представлението. Държиш се както трябва — не си пъхаш гагата навсякъде, не разваляш номерата на колегите и все гледаш да помогнеш с нещо. Но не те бива за карнавала. Нямаш усет как да се наложиш в шоуто. Истинският фокусник кара баламите да ахнат и като извади четвъртак от въздуха. А твоя номер с левитацията… Не съм виждал друг да го прави, ама баламите не го харесват. Няма живинка. Ето виж ме мен. Не правя фокуси, изобщо нямам номер, само че познавам простия човечец. Дори той да не знае какво му трябва, аз знам. В това е майсторлъкът, синко, няма значение политик ли си, свещеник или фокусник. Откриеш ли какво има в душата на баламата, можеш да оставиш половината реквизит в сандъка.
— Сигурно си прав.
— Прав съм, разбира се. Човечецът иска кръв, секс и пари. Кръв няма да му покажем, ама той все се надява факирът с огъня да сбърка някой път. И пари не му даваме, напротив — разпалваме алчността у него, ама му опразваме джоба по малко. Секс също не показваме, но защо баламата зяпа така номера със змията? Да види нещо голичко. Нищо не вижда и пак си отива доволен вкъщи. И още какво му трябва на човечеца? Тайни иска! Представя си, че светът е пълен с романтика, пък такова нещо няма. Това ти е работата… само дето не си се научил да я вършиш. Синко, баламите знаят, че номерата ти са илюзии, ама искат да вярват, че всичко е наистина. Ти трябва да им помогнеш. Това ти липсва.
— Как да го постигна, Тим?
— Дявол да го вземе, сам трябва да се научиш! Но… Виж сега, ти нали искаше да се представяш като „Човека от Марс“? Не пробутвай на баламата каквото той не може да преглътне. Хорицата са виждали Човека от Марс по стереото или на снимки. Приличаш малко на него, ама дори да му беше близнак, баламите знаят, че няма да го видят в карнавала. Все едно гълтач на саби да разправя, че е президента на Щатите. Човечецът идва тука с желанието да повярва. Няма много мозък в главата, но ти все пак не го обиждай.
— Ще запомня.
— Ох, раздрънках се, нали съм си конферансие на шоуто. Деца, вие ще се оправите ли някак? Да му се не знае, не бива да правя такива неща… искате ли малко пари назаем?
— Благодаря ти, Тим, но не сме закъсали.
— Хубаво. Пазете се. Всичко добро, Джил.
Патриша Пайвонски ги доближи, загърнала се в халат.
— Хлапета, Тим ви отряза.
— Пат, и без това щяхме да си тръгнем.
— Толкова съм бясна, че май и аз ще се махна!
— Е, стига, Пат…
— Да го видя аз какво ще прави без моя номер!
— Пат, по-спокойно. Тим е прав — не ме бива за това.
— Да де… Ще ми липсвате. Ох, божичко! Няма да тръгнем до утре сутринта, я елате да поседнем в мойта палатка.
— Пати — намеси се Джил, — защо ти не дойдеш при нас? Какво ще кажеш да полежиш в голяма вана с гореща вода?
— Ами… Ще взема някоя бутилка.
— Не — възрази Майк. — Имаме от това, което харесваш.
— Е, щом казваш… В хотел „Империал“ сте, нали? Нека се погрижа за мойте мъничета и да кажа на Медената кифличка, че ще изляза за малко. После ще хвана такси. Чакайте ме след половин час.
Майк караше колата. В това градче нямаше централен компютър, управляващ движението. Майк спазваше точно ограниченията за скоростта, намираше пролуки в потоците коли, дори когато Джил не ги забелязваше. Правеше това без никакво напрежение. И Джил се учеше да постига същото. Майк разтягаше усета си за време, докато жонглирането с яйца или шофирането станеше бавно и лесно. Тя си каза, че е малко чудно за човек, който преди броени месеци не е знаел как да си върже обувките.