Нож от блянове

Мат седна и се навъси над чашата вино. Жените като че ли изпитваха удоволствие да намират начини да те накарат да се чувстваш глупак. А на всичкото отгоре той беше наполовина женен за тази.

— Къде са жените? — попита Том, отпусна се на стола до Мат и остави на масата почти пълната си чаша вино, Изсумтя, щом Мат му обясни, и продължи тихо, с лакти на масата и навел глава. — Имаме неприятности, отзад и напред. Напред е доста далече, тъй че тук няма да ни притесни, но най-добре ще е да се махаме веднага щом се върнат.

Мат се изправи.

— Какви неприятности?

— Някой от търговските кервани, дето ни подминаха последните няколко дни, донесъл вестта за убийство в Джурадор, някъде по времето когато тръгнахме. Може би ден-два по-късно. Трудно е да се разбере. Намерили човека в леглото му, с разпрано гърло, само че нямало много кръв.

Нямаше нужда да казва повече.

Мат отпи здрава глътка. Проклетият голам още го преследваше. Как беше разбрал, че е в трупата на Лука? Но ако беше на ден-два назад и се движеше с тяхната скорост, едва ли щеше скоро да го настигне. Опипа лисичата глава под палтото. Поне имаше как да се бие с голама, ако се появеше. Проклетата твар носеше белег от него.

— А тази напред?

— На границата на Муранди има сеанчанска армия. Как са я събрали, без да съм разбрал… — Духна си ядосано мустаците. — Все едно. Всеки, който мине оттам, го карат да пие някакъв билков чай.

— Чай? Че какво му е лошото на чая?

— Често от тоя чай на жената й омекват коленете и тогава сул-дам идват и я окаишват. Но не това е най-лошото. Търсят под дърво и камък една слабичка смугла млада сеанчанка.

— Е, много ясно, че ще я търсят. Да не би да очакваше, че няма? Това решава най-големия ми проблем, Том. Като се приближим, може да зарежем трупата и да хванем през гората. Тюон и Селусия може да продължат с Лука. Лука ще се зарадва да е героят, върнал им Щерката на Деветте луни.

Том поклати глава и се намръщи.

— Те търсят натрапничка, Мат. Някоя, която претендира, че е Щерката на Деветте луни. Само дето описанието съвпада съвсем точно. Не го приказват открито, но винаги се намират хора, дето пият много и винаги говорят много. Канят се да я убият веднага щом я намерят. Нещо там за позорното петно, което била лепнала.

— Светлина! — изпъшка Мат. — Как е възможно това, Том? Генералът, който командва тази армия, трябва да е виждал лицето й, нали? А и други офицери също. Трябва да има благородници, които я познават.

— И да има, едва ли ще й свърши много работа. И последният редник ще й среже гърлото или ще й пръсне главата веднага щом я намерят. Това го засякох от трима различни търговци, Мат. Дори и тримата да грешат, склонен ли си да рискуваш?

Мат не беше склонен и почнаха да го обмислят над чашите с вино. Не че пиеха много. Том рядко слагаше вече глътка в устата си въпреки всичките си обикаляния по ханове и кръчми, а Мат искаше да му е бистра главата.

— Лука ще изпищи на умряло, ако му поискаме достатъчно коне за всички, колкото и да му платим — каза Том. — А и товарни ще трябват за провизии, ако ще хващаме през горите.