Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— А, пооткрадват по някое пиле от време на време, генерале — Рече Неалд със смях и засука тънкия си, намазан с восък мустак. — Но не бих ги нарекъл големи крадци. — Много се беше зарадвал, когато сеанчанците се стъписаха при Портала, който ги прехвърли тук, и още се пъчеше гордо. Почти бе забравил, че ако не си беше спечелил черното палто, все още щеше да се труди в бащината си ферма и сигурно щеше да мисли за брак с някое селско момиче след година-две. — За голяма кражба трябва голям кураж, а Калайджиите изобщо го нямат.
Свит в тъмното си палто, Балвер направи гримаса — или може би се усмихна. Понякога бе трудно да разбере човек кое от двете е у този съсухрен дребен мъж — освен ако Перин не доловеше миризмата му. Двамата придружаваха Перин почти както сивокосата сул-дам и студе-нооката дамане със сиви кичурчета в черната коса придружаваха Кир-ган и Мишима, уж за да е изравнена бройката. При сеанчанците сул-дам и дамане се брояха за едно, щом са свързани със сегментирания метален нашийник. Перин щеше да е доволен да дойде само с Неалд или поне само с Неалд и Балвер, но Таланвор се оказа прав за сеанчанците и протокола. Преговорите се проточиха три дни и макар да изгубиха известно време за това дали да следват плана на Перин, или да го включат в нещо, което ще измисли Тилий — тя накрая отстъпи само защото не можа да измисли нищо по-добро, — по-голямата част от тези три дни мина в уточняване колко точно души да вземе всяка от страните със себе си. Трябваше да е едно и също число за всяка страна, а флаг-генералът искаше да вземе сто войници и две дамане. Заради честта. Беше се слисала, че той смята да вземе по-малко, и склони да го приеме едва след като Перин й изтъкна, че всеки от хората на Файле е благородник или благородничка в земите си. Имаше чувството, че е потисната, защото не може да вкара в ескорта си толкова много знатна кръв. Странен народ бяха това сеанчанците, наистина. Но пък този съюз бе съвсем временен, да не кажем деликатен, и флаг-генералът го разбираше не по-зле от него.
— Два пъти са ми предлагали подслон, когато съм имал нужда, за мен и приятелите ми, и нищо не са ми искали в замяна — тихо каза Перин. — Но това, което най-често си спомням за тях, беше, когато тролоците обкръжиха Емондово поле. Туатан стояха на селската морава с децата, вързани на гърбовете им, малкото от техните оцелели и нашите. Нямаше да се бият — такъв им е обичаят, — но ако тролоците ни надвиеха, бяха готови да отнесат децата на безопасно място. Носенето на нашите деца щеше да ги затрудни, щеше да направи бягството им още по-малко възможно, отколкото бездруго беше, но сами помолиха да им поверим това.
Неалд се окашля смутено и извърна очи. На бузите му изби червенина. Каквото и да бе видял и направил в живота си, млад беше още, само на седемнайсет. Този път нямаше съмнение, че Балвер се подсмихна.
— Мисля си, че от живота ви може да излезе цяла история — каза генералът; лицето й го подканяше дай разкаже колкото може повече.
— Бих предпочел животът ми да си е простичък — отвърна той. Историите не бяха място за човек, който иска мир.
— Ще ми се да видя някой ден тия тролоци, дето толкова слушам за тях — подхвърли Мишима. В миризмата му се прокрадна веселост; той погали дръжката на меча си, наглед неволно.
— Е — каза Перин, — рано или късно ще получите тази възможност. Но няма да ви хареса.
Нашареният с белези мъж кимна разбиращо и насмешката му се стопи. Най-сетне сигурно започваше да разбира, че тролоците и мърд-раалите са нещо повече от измислици на пътуващи разказвачи. И да имаше някои съмнения, времето скоро щеше да ги заличи завинаги. Щом навлязоха в Алмизар и подкараха конете към северния край на градчето по тясната улица, Балвер свърна встрани. Мед оре тръгна с него — висока жена, мургава почти колкото Тилий, но с тъмносини очи, в тъмни бричове и мъжко палто с бухнали ръкави на червени ивици — и с меч на бедрото. Балвер яздеше изгърбил рамене, като птица, кацнала колебливо на седлото, а Медоре с изправен гръб и гордо, същинска дъщеря на Върховен лорд и водач на хората на Файле, макар да яздеше след Балвер, вместо до него. Изненадващо, следовниците на Файле като че ли бяха приели да ги командва този свад-лив дребен мъж. Е, така поне създаваха по-малко притеснения, отколкото преди. Дори бяха донякъде полезни, нещо, което Перин доскоро смяташе, че е невъзможно. Флаг-генералът не възрази, че оставиха групата, макар да се вторачи замислено след тях.