Нож от блянове

Кривата уличка бе пуста. Дръгливо псе ги изгледа накриво, при-тича и се скри зад близкия ъгъл. Мат почти толкова бързо тръгна в обратната посока, като обясняваше вървешком. Ако бе очаквал стъписване или неверие, щеше да се разочарова.

— Може да е Раваши или Чимал — промълви замислено женичката До него, все едно че пращането на цяла сеанчанска армия да я убие беше някаква досадна дреболия. — Двете ми най-близки по възраст сестри. Аурана е много малка, само на осем. Макар че ще й дадеш четиринайсет, ако я видиш. Чимал не е много амбициозна, но Раваши винаги е смятала, че трябва да бъде избрана, защото е по-голяма. Като нищо може да е пратила хора да пуснат слухове, ако изчезна за малко, Всъщност доста умно от нейна страна. Стига да е тя. — Говореше толкова спокойно, все едно се чудеше дали ще вали.

— Този заговор можеше да се прекрати лесно, ако Върховната лей-ди си беше в Тарасинския палат, където й е мястото — каза Селусия и спокойствието на Тюон изчезна.

О, лицето й си остана спокойно като на палач, но пръстите й зашаваха толкова свирепо, че още малко и щяха да захвърчат искри. Селусия пребледня, сви се и се смъкна на колене. Пръстите й направиха кратък жест и замряха, а Тюон отпусна ръце, без да откъсва очи от забрадената русокоса глава. Дишаше тежко. След миг се наведе, вдигна Селусия и й каза нещо късичко на езика на пръстите. Селусия отвърна мълчаливо, Тюон повтори жеста и накрая двете се усмихнаха треперливо. Със сълзи в очите. Сълзи!

— Ще ми кажеш ли това пък какво беше? — настоя Мат, но двете само го изгледаха.

— Какви са ти плановете, Играчко? — най-сетне попита Тюон.

— Никакъв Ебу Дар, ако това си мислиш, Миличко. Ако са наредили на една армия да те убие, сигурно са го наредили на всички, пък и оттук до Ебу Дар има много войници. Но не се тревожи. Все ще измисля начин да те върна жива и здрава.

— Ти винаги… — Погледът й мина покрай него, очите й се разшириха и Мат се обърна. И видя седем-осем войници на ъгъла. С извадени мечове. Идваха към тях.

— Бягай, Тюон! — извика той и се обърна към нападателите. — Том, отведи я оттук!

В двете му ръце от ръкавите се спуснаха два ножа и той ги хвърли почти едновременно. Левият порази първия нападател — побелял тип — в окото, десният прониза втория — мършав — в гърлото. Паднаха, все едно че костите им се бяха стопили, но докато мечовете им издрънча-ваха по калдъръма, Мат вече бе извадил други два ножа от ботушите си и тичаше срещу останалите.

Изненада ги с това, че толкова бързо бе свалил двама и нападаше, вместо да се опита да избяга. Приближаваше се бързо, а те се бутаха в тясната улица и загубиха повечето предимство с мечовете срещу ножовете му. Не цялото, за жалост. Оръжията му можеха да отклонят меч, но той си правеше труда да отбива само когато някой замахнеше, за да забие. Много скоро хубаво го бяха понарязали — през ребрата, в лявото бедро и отдясно на челюстта, срез, който можеше да разпори гърлото му, ако не се беше дръпнал навреме. Но опиташе ли се да побегне, щяха да го посекат отзад. Жив и целият в кръв бе по-добре от мъртъв.