Нож от блянове

— Сега по час за Джак, щом слънцето изгрее. По часче и за Уили, щом тате се заблее. Във плевника с Морил, че той не го е страх, а с Кейлин по обяд, че хубавец е, ах! Лорд Брелан идва вечер, когато захладнее. Андрил пък призори, но дядка е и крее. Какво да прави, ох, момиченцето жалко? Любимите са много, а часовете — малко.

Тюон като че ли се поколеба, но със Селусия плътно до рамото й закрачи и спря пред певицата, която заекна за миг от напрегнатия й поглед, преди отново да подхване песента. Пееше над главата на Тюон, явно се опитваше да не й обръща внимание. И с всеки следващ стих Увеличаваше бройката на любовниците. Музикантът, който свиреше на цимбала, се усмихна на Селусия, но му отвърнаха със смразяващ поглед. Други също хвърлиха поглед на двете жени, едната дребничка и с много къса черна коса, другата — не отстъпваща на певицата и със забрадена глава: но само по някой поглед крадешком, нищо повече.

— Не е ад — тихо каза Мат. — Но какво е? Защо толкова много хора ще са тук посред бял ден? — Обикновено гостилници като тази се пълнеха сутрин и вечер.

— Местните продават зехтин, дървени изделия и дантела — отвърна му също толкова тихо Том. — А пришълците купуват. Изглежда, местният обичай е да се почне с няколко часа пиене и приказка. А ако не можеш да държиш — сухо добави той, — като отрезнееш, ще разбереш, че не си направил толкова добър пазарлък, колкото си мислил, докато си пил.

— Светлина, Том! Тя изобщо няма да повярва, че това тука е ад. Мислех, че ще ни заведеш някъде, където пият търговски охранници или чираци. Поне щеше да го повярва.

— Довери ми се, Мат. Ще разбереш, че в някои отношения е живяла много на завет.

На завет? След като собствените й братя и сестри цял живот се бяха опитвали да я убият?

— Не би заложил една корона на това, нали?

Том се изкиска.

— Винаги ми е приятно да ти взема някоя пара.

Тюон и Селусия се плъзнаха назад към тях през гостилницата. Лицата им бяха безизразни.

— Очаквах гостите да са облечени в по-груби дрехи — каза Тюон. — И да има поне едно-две сбивания. Но пък песента е твърде безсрамна за приличен хан. Въпреки че според мен е твърде много покрита, за да я изпее както трябва. Това за какво е? — добави тя подозрително, щом Мат подаде монетата на Том.

— О — отвърна Том, докато я прибираше в джоба си. — Помислих си, че може да се разочароваш, че тук са само най-преуспяващите негодници — не са толкова колоритни като по-бедните, — но Мат каза, че изобщо няма да забележиш.