Нож от блянове

— Не бива да задаваш такива въпроси, Миличко — кротко подхвърли Мат, докато водеше Тюон и Селусия към една от празните маси. Селусия отказа да седне, пое наметалото на Тюон и го разстла на облегалката на стола, който й предложи, след което застана зад нея. — Не е учтиво. А и свежда очите ти. — Слава на Светлината за онези разговори с Егеанин, на каквото и име там да държеше. Сеанчанците бяха готови да направят най-голямата глупост или да не направят каквото е разумно, само за да не си „сведат очите“.

Тюон кимна замислено.

— Вашите обичаи често се оказват доста чудати, Играчко. Ще трябва да ме научиш на тях. Вече знам някои, но трябва да изуча обичаите на хората, които ще управлявам в името на Императрицата, дано да живее вечно.

— С удоволствие ще те науча на каквото мога — отвърна Мат, докато разкопчаваше наметалото си; метна го небрежно на ниския гръб на стола си. — Добре ще е за теб да понаучиш нравите ни, дори да се окаже, че ще управляваш не чак толкова дълго, колкото очакваш. — И сложи шапката си на масата.

Тюон и Селусия зяпнаха и ръцете им се стрелнаха към шапката. Тюон я докопа първа и я хвърли на стола до себе си.

— Това носи много лош късмет, Играчко. Никога не слагай шапката си на маса. — И направи жест за предпазване от зло: сви средния и безимения си пръст и изпъна кутрето и показалеца. Селусия — и тя.

— Ще го запомня — отвърна той сухо. Може би, прекалено сухо. Тюон го изгледа навъсено. Много навъсено.

— Реших, че от теб няма да стане виночерпец, Играчко. Не и докато не се научиш на кротост, а вече започвам да се отчайвам с обучението ти. Може би ще те направя бягащ коняр. С конете си добър. Какво ще кажеш да тичаш до стремето ми, когато яздя? Халатът е същият като на виночерпците, но ще поръчам да ти го украсят с панделки. Розови.

Мат се помъчи да не се изчерви, но май не успя. Имаше само един начин Тюон да знае за ролята на розовите панделки в живота му. Тилин й го беше казала. Така трябваше да е. Огън да го изгори дано, жените наистина бяха големи клюкарки!

Появата на прислужницата с пиенето му спести необходимостта да реагира. Джера беше усмихната млада жена с почти толкова извивки като певицата, не толкова добре изложени на показ, но не и прикрити от бялата престилка, която носеше стегната плътно. Тъмната й вълнена рокля също беше доста вталена. Не че я зазяпа, разбира се. Все пак беше с бъдещата си жена. А и само пълен глупак се заглежда по жена, докато е с друга.

Джера постави на масата високата калаена кана и две лъскави калаени чаши за вино, а халбата с ейл подаде на Селусия — и примига объркано, щом тя я сложи пред Тюон и взе чаша за вино. Мат подаде на момичето сребърен петак заради неудобството, а то му отвърна със сияйна усмивка и реверанс, след което хукна по следващата поръчка на ханджийката. Едва ли виждаше често сребро.

— Можеше дай се усмихнеш, Играчко — рече Тюон, вдигна халбата да помирише ейла и сбърчи носле. — Много е хубава. Лицето ти беше каменно, сигурно я уплаши. — После отпи и се ококори изненадано. — Хм, това всъщност е доста добро.