Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Престани да зяпаш това перило, Бъг.
— Ъъъ, да. Прав си.
Матрона Делисп чакаше до стълбището. Щом видя Шурк Елале на една стъпка след Бъг, лицето й се изкриви от погнуса.
— Блудния да те благослови, Техол Бедикт. Длъжница съм ти.
Техол въздъхна.
— Предчувствах, че ще приемете разказа ми скептично.
— Вълнените гащи — отвърна тя. — Чувам, че буквално всеки си поръчва такива.
Техол изгледа ядосано Бъг, но слугата му само повдигна вежда.
— Не на мен, господарю. Щеше да е нелоялно. Бъди сигурен, че всички други версии ще са само жалки подражания.
— Може би просто съм се предрешил като Техол Бедикт, Матрона Делисп. Би било умно, нали?
— Прекалено умно за вас.
— Виж, тук сте права.
— Все едно. Искате ли да съм ви длъжница, или не?
Шурк Елале се промуши покрай Бъг.
— Не обичам да ме пренебрегват. Всички ме пренебрегвате, все едно че съм…
— Умряла?
— Исках само да обясня защо напускам тази къща. Защото аз също имам дълг към Техол Бедикт. Може и да съм умряла, но си държа на честта. Все едно, Делисп, мисля, че в момента ми дължиш доста съществена сума. Шейсет процента, доколкото си спомням…
— За какво са ти толкова пари? — попита Матроната. — Колко вида дрехи сексоубийци може да се намерят навън? Колко вързопа сурови билки ти трябват, за да те държат свежа? Не, чакай, не искам да знам отговора. Шейсет процента. Чудесно, но ще ми трябват ден-два — не държа тука толкова много пари. Къде да поръчам да ги доставят?
— В жилището на Техол Бедикт става.
— Чакай малко — възрази Техол. — Не мога да пазя…
— Смятам да ги похарча бързо — прекъсна го Шурк.
— Хм. Добре. Но не ми харесва. Много оживено ще стане. Ще възникнат ненаситни подозрения…
— Стига си зяпал перилото, господарю.
— Сънища на Блудния! Да се махаме оттук.
Бурята беше отминала. По улиците още течеше дъждовна вода, но хората отново излизаха. Беше късно следобед. Шурк Елале спря под стълбите на храма.
— Ще се видим през нощта, Техол Бедикт, на покрива ти. В полунощ.
— А Ублала Пунг?
— Признавам, че премислих.
— Шурк Елале. Ублала Пунг оживя след Давене. Вървя по дъното на канала. Двамата имате много общи неща, ако си помислиш.
— И освен това е щедро надарен — добави Бъг и Техол му се намръщи.
— Ставаш груб…
— Доведи го тази нощ на покрива — каза Шурк.
— Това е заговор, за да ме направи нещастен, нали? Оставете ме. И двамата. Ще се поразходя. Бъг, като се върнеш вкъщи, вземи почисти малко. Не се съмнявам, че Шанд ще дойде. Кажи й, че ще се отбия утре по една важна работа…
— Каква важна работа?
— Не знам. Ще измисля нещо. Ти си имаш други грижи — впрочем, как върви работата по основите?
— Трупа се.
— Подреди я тогава.
— Не ме разбрахте, господарю. В график сме.
— Разбрах те аз. Просто съм безсърдечен. Хайде, тръгвам да завържа по-смислен разговор някъде. — Обърна се да каже още две думи на Шурк, но тя си беше тръгнала. — Проклета крадла. Тръгвай, Бъг. Чакай, какво имаме за вечеря?
— Листа от банани.
— Не са отровни, нали?
— Разбира се, че не са, господарю.
— А стават ли за ядене?
— Добър въпрос, господарю. Наистина не знам.
Техол го изгледа, после му махна да тръгва.
Бъг зави надясно, затова Техол свърна наляво. Въздухът се стопляше, но все още беше свеж след дъжда. Мокри псета ровеха из сметта в засъхващите локви. Котки трепеха тлъсти хлебарки, изпълзели от шахтите. Един просяк беше намерил парче сапун, стоеше гол под водата, шуртяща от един напукан дървен улей, покриваше се с мръсна пяна и пееше жална песен, нашумяла преди стотина години. Гражданите се бяха възползвали от проливния дъжд, за да изсипят нощните гърнета през прозорците, вместо да ги отнесат до най-близката обществена помийна яма. Заради това в някои от локвите плуваха разни неща, а вадите в канавките носеха отрупани с мухи островчета, които се сбираха на бръмчащи салове, заобиколени от жълтеникавокафява слуз.
Чудесна вечер в град Ледерас, помисли си Техол и подуши въздуха, преди да вдиша дълбоко и да го издиша с доволна въздишка. Продължи до канала Квилас и тръгна покрай него към реката. Вдясно се издигаше гора от мачти — рибарските съдове бяха привързани да изчакат бурята. Екипажите трескаво се суетяха, за да могат да излязат в открито море, преди да е мръкнало. До един кей няколко градски стражи издърпваха труп от мътната вода, зяпачи им подвикваха съвети. Над главите им пляскаха с криле и крещяха чайки.
Когато старият дворец се показа пред очите му, Техол сви по една странична уличка и тръгна към кулите. Щом стигна до ниската рушаща се стена, погледна над засипания с отломки неравен двор към една от тях. Беше различна от останалите — квадратна, а не кръгла.