20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Хайде, каква е тая шега?
— Господин виконтът знае, че не се шегувам никога.
— Да, но зная също, че господин граф дьо Ла Фер каза да останете кри мене, а Оливен да се върне в Париж. Аз ще следвам нарежданията на господин графа.
— Само не в тоя случай, господине.
— Нима смятате да не ми се подчините?
— Да, господине, защото така трябва.
— И тъй, вие държите на своето?
— Да, тръгвам. Желая ви щастие, господин виконт.
Гримо се поклони и се обърна към вратата, за да излезе. Разгневен и едновременно разтревожен, Раул се спусна след него и го улови за ръката.
— Гримо! — извика той. — Останете, аз искам това!
— Значи вие искате да оставя да убият господин
графа.
Гримо се поклони и се приготви да излезе.
— Гримо, приятелю мой — каза виконтът, — вие няма да заминете така, няма да ме оставите в такава тревога. Гримо, говори, говори, за бога!
И залитайки, Раул падна в едно кресло.
— Мога да ви кажа само едно, господине, защото тайната, която искате да ви открия, не е моя. Вие срещнахте един монах, нали?
— Да.
Двамата младежи се спогледаха с ужас.
— Вие го заведохте при ранения?
— Да.
— Имахте ли време тогава да го разгледате?
— Да.
— И може би ще го познаете, ако го срещнете някога?
— О, да, кълна се в това! — отвърна Раул.
— И аз също — каза дьо Гиш.
— Е, добре, ако го срещнете някога — продължи Гримо, — където и да е, по пътя, на улицата, в черква, навсякъде, стъпете върху него и го смажете безмилостно, жестоко, както бихте смазали змия, пепелянка, усойница; смажете го и не го оставяйте, докато не умре напълно; докато той е жив, животът на пет души според мен ще бъде в опасност.
И без дума да продума повече, Гримо се възползува от учудването и ужаса на слушателите и изскочи от
стаята.
— Е, графе — каза Раул, като се обърна към дьо Гиш, — не ви ли казвах, че тоя монах ми прави впечатление на влечуго?
След две минути по пътя се чу тропотът на препускаш кон. Раул изтича до прозореца.
Гримо летеше по пътя за Париж. Той размаха шапКа в знак на поздрав и изчезна скоро зад завоя на пътя.
По пътя Гримо мислеше за две неща: първо — че
с това препускане конят му няма да измине и десет левги.
Второ — че няма пари, Но колкото по-малко говореше Гримо, толкова по-плодовито беше въображението му.
На първата станция той продаде коня си и с получените пари се качи на пощенската кола.
VI. В НАВЕЧЕРИЕТО НА БИТКАТА
Мрачните мисли на Раул бяха прекъснати от съдържателя, който се втурна в стаята, където се разиграваше току-що описаната от нас сцена, като викаше:
— Испанците! Испанците!
Тия думи бяха от такова значение, че всяка грижа трябваше да отстъпи място пред мисълта за неприятеля. Младежите поискаха някои сведения и узнаха, че неприятелят настъпва наистина през Уден и Бстюк.
Докато д’Армеяж даваше заповеди да се приготвят почиващите коне за заминаване, двамата младежи се изкачиха при най-горните прозорци на къщата, откъдето се откриваха околностите, и видяха действително да се задава многоброен отряд пехота и кавалерия откъм Мурсен1 и Лаяс. Тоя път не беше скитаща тълпа от избягали войници, а цяла армия.
Оставаше само да се последват мъдрите съвети на господин д’Лрменж и да се оттеглят.
Младежите слязоха бързо. Господин д’Арменж седеше вече на коня си. Оливен държеше за юздите двата коня на господарите си, а слугите на граф дьо Гиш пазеха грижливо пленения испанец, който седеше на нарочно купено за него малко конче. За по-голяма сигурност ръцете на пленника бяха вързани.
Малкият отряд тръгна в тръс по пътя за Камбрен, където се надяваха да намерят принца; но още от вчера принцът не беше там; бе се оттеглил в Ла Басе, защото получи лъжливо известие, че неприятелят трябва да премине Лис при Естер.
——
1 Грешка в оригинала. Не е Марсеп (Магат), а Ереси (Нег5т). Б. пр.
Действително, измамен от тия сведения, принцът отдръпна войските си от Бетюн и съсредоточи всичките си сили между Виси Шапел и Ла Ванти, а самият той, след разузнаване на цялата линия заедно с маршал дьо Грамон, току-що беше се завърнал и седнал край масата, като разпитваше седналите от двете му страни офицери, на всеки от които бе поръчал да събере сведения; но никой не знаеше нищо положително. От четиридесет и осем часа неприятелската армия беше изчезнала, сякаш се бе изпарила.
А неприятелската армия не е никога тъй близко и следователно тъй опасна, както когато е напълно изчезнала. Ето защо по изключение принцът беше намръщен и загрижен, когато влезе един дежурен офицер и съобщи на маршал дьо Грамон, че някакъв човек желае да говори с него.