Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Писах му писмо, в което развих теорията си за орехчето, като го изпъстрих с многобройни псувни и измислени цитати от Брем.
Депутатът Кадълчак отговори с уводна статия в „Селски обзор“.
Моят шеф, господин Фукс, както обикновено беше седнал в кафенето и четеше провинциалните вестници, тъй като в последно време редовно търсеше отзиви за моите занимателни статии в „Светът на животните“. Когато влязох, той мълчаливо ми посочи лежащия на масата „Селски обзор“, като отправи към мене тъжния си поглед. Очите му напоследък постоянно имаха тоя тъжен израз.
На всеуслишание пред всички посетители на кафенето аз прочетох следното:
„Почитаема редакция!
Аз ви обърнах внимание, че вашето списание въвежда необикновена и с нищо неоправдана терминология, немари за чистотата на чешкия език и си измисля разни животни. Приведох например, че вместо употребяваното от всички старинно име «сойка» вашият редактор въвежда «орехче», при образуването на което той е изхождал от немското име Eichelhäher — сойка.“
— Сойка — повтори отчаяно след мене собственикът на списанието.
Аз спокойно продължих да чета:
„След това получих от редактора на «Светът на животните» писмо с крайно груб, личен и нахален тон, в което аз бях наречен заслужаващо наказание игнорантско говедо. За това той трябва да получи строго мъмрене. Възпитани хора не отговарят така на конкретната научна критика. Бих искал да зная кой от нас двамата е по-голямо говедо. Може би наистина не трябваше да правя възраженията си с открита картичка, а да напиша писмо, но претрупан с работа, не съм забелязал това дребно опущение. Сега обаче, след просташката атака на вашия редактор, аз не ще се поколебая да го прикова публично на позорния стълб.
Вашият господин редактор безкрайно се лъже, като смята, че съм недоучено говедо, което няма понятие как се нарича една или друга птица. С орнитология аз се занимавам години наред, и то не кабинетно, а чрез проучвания в самата природа. В клетките си аз имам повече птици, отколкото вашият редактор, който не излиза от пражките аперитиви и кръчми, е видял през целия ся живот.
Но това са странични неща, въпреки че положително нямаше да бъде излишно вашият редактор предварително да се осведоми кого нарича говедо, че после да пише памфлета си, па макар той да е предназначен за Фридланд край Мистек в Моравия, където също е имало абонати на вашето списание до публикуването на тая статия.
Впрочем тук не е важна личната полемика на един налудничав тип, а научният факт и затова повтарям отново, въвеждането на нови термини, преведени от чужди езици, е недопустимо, когато си имаме всеобщо познатото домашно название «сойка».
— Да, сойка — изохка моят шеф с още по-отчаян глас.
Но спокоен, без да се смущавам, аз продължих да чета:
— Това е истинска вагабонтщина, на която са способни само неспециалисти и простаци. Нима някой някога е наричал сойката орехче? В съчинението «Нашите птици» на страница сто четиридесет и осма фигурира латинското название: Ganulus glandalius B. A., това е моята птица — сойката.
Редакторът на вашето списание несъмнено ще признае, че познавам по-добре птицата си, отколкото може да я познава неспециалистът. Орехче се нарича според д-р Байер «mucifraga carycatectes B» и това «б» не означава, както ми писа вашият редактор, началната буква на думата будала. Чешките орнитолози познават изобщо само обикновената сойка, а не вашето «желъдче», изнамерено именно от оня господин, на когото според собствената му теория така подхожда началната буква «б». Това е груба лична нападка, която с нищо не променя същността на работата.
Сойката ще си остане сойка, та ако ще редакторът на «Светът на животните» да се пос…е и всичко това ще остане само като доказателство колко лекомислено и неграмотно се пише понякога, макар и той да се позовава поразително недобросъвестно на Брем. Тоя простак пише, че сойката спадала, според Брем, в семейството на крокодиловите, стр. 452, където се говори за месоядеца или живодерчето (Lanius minor). След това този игнорант, ако смея да употребя това умалително вместо истинското му име, позовавайки се отново на Брем, твърди, че сойката принадлежала към петнадесетото семейство, докато Брем причислява враните (corvidae) към седемнадесетото семейство, в което влизат гарваните, чавките (той е такъв простак, че и мене нарече чавка — colaeus), свраките, сините свраки. На същата страница говори за горската сойка и пъстрата сврака…“
— Горски сойки — въздъхна издателят на моето списание, като се хвана за главата, — дайте насам да го дочета.
Уплаших се, тъй като гласът, с който той започна да чете, беше прегракнал: