Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Мога да ви уверя, че изобщо читателите на „Светът на животните“ са много любознателни.

Скоро след сернистокоремния кит аз открих последователно цяла редица нови животни. От тях ще назова само: лукавия благинар, млекопитаещо от рода на кенгуруто, едливия вол, първообраз на днешната крава, сепийната инфузория, с което име означих един вид плъх.

С всеки изминат ден броят на животните нарастваше. Самият аз бях извънредно изненадан от успехите си в тая област. Никога не бях помислял, че фауната се нуждае от такова чувствително попълнение и че Брем в своето съчинение „Животът на животните“ е могъл да пропусне толкова животни. И изобщо дали Брем и всички ония, които бяха дошли подир него, са знаели за моя прилеп от остров Исландия, именно „чуждоземния прилеп“, за моята домашна котка от върха на Килиманджаро с наименование „еленска нервозна пачуха“?

Естествениците не бяха и сънували до тоя миг бълхата на инженер Кун313, която бях открил в кехлибара и която беше съвършено сляпа, понеже живяла в козината на предисторическата подземна къртица, която от своя страна също била сляпа, тъй като нейната баба се била кръстосала, както бях писал, със слепия саламандър, обитател на пещерата Постойна314, която по това време стигала до сегашния балтийски океан.

Това незначително събитие предизвика голяма полемика между „Час“315 и „Чех“316, понеже „Чех“, цитирайки в рубриката „Разни“ статията за бълхата, открита от мене, заяви: „Бог си знае работата.“ „Час“ естествено по един чисто реалистичен начин разби на пух и прах моята бълха и преподобния „Чех“. От тая дата щастливата ми звезда на изобретател и откривател на нови същества започна да потъмнява. Абонатите на „Светът на животните“ започнаха да се безпокоят.

Повод за това дадоха кратките ми съобщения из пчеларството, птицевъдството, в които аз развих новите си теории. Последните предизвикаха истинска паника, понеже след моите съвети известният пчелар господин Пазоурек получи удар, а пчеларството на Шумава и под Кърконошите упадна съвсем. Домашните птици пък ги налетя чума и в кратко време всичко измря. Абонатите започнаха да пишат заплашителни писма и да се отказват от списанието.

Тогава аз се нахвърлих върху птиците, които живеят на свобода. И днес все още помня аферата с редактора на „Селски обзор“, клерикалния депутат, директора Йозеф М. Кадълчак!

От английското списание „Каунтри Лайф“317 аз бях изрязал изображението на някакво птиче, кацнало на орех. Нарекох го орехче и по същата логика никога не бих се подвоумил да пиша, че птицата, кацнала на хвойна, се нарича хвойниче, хвойник или евентуално хвойница.

И можете ли да си представите какво се случи? С обикновена пощенска картичка господин Кадълчак се нахвърли върху мене, че това било сойка, а не някакво си орехче, и че на немски тя се наричала Eichelhäher318.