Пътят на кралете (том I)

Далинар продължи да върви. Освен двете жени, с него бяха Ренарин и трима членове на Синята гвардия. Носеха тъмносини филцови шапки и наметала над сребристите гръдни брони и също така тъмносините панталони. Бяха светлооки с нисък ранг и имаха право да носят мечове за близък бой.

— Добре, Сиятелни господарю — подхвана Тешав. — Господарят Адолин ме помоли да докладвам за хода на разследването за седлото. Точно сега той разговаря с кожарите, но до момента има малко за казване. Никой не е видян да пипа седлото на коня на Негово величество. Шпионите ни докладват, че в другите лагери никой не се е хвалил, а в нашия лагер — доколкото установихме — няма хора, внезапно сдобили се с големи суми пари.

— Конярите?

— Казват, че са проверили седлото, но — попритиснати — признават, че не помнят специално да са проверявали подпръга. — Тешав поклати глава. — Броненосците са много тежки и за конете, и за седлата. Само ако имаше някакъв начин да опитомим повече ришадийци…

— Сиятелна, по-скоро можем да опитомим бурите. Е, да речем, че това са добри новини. За всички ни ще е по-добре, ако нищо не излезе от тази история с подпръга. Сега, има още нещо, което искам да проверите.

— За мен е удоволствие да Ви служа, господарю.

— Върховният принц Аладар започна да говори, че иска да прекара кратка ваканция у дома, в Алеткар. Държа да знам дали намеренията му са сериозни.

— Да, господарю — кимна Тешав. — Това ще създаде ли неприятности?

— Да си призная, не съм сигурен. — Далинар не вярваше на върховните принцове, но поне докато всички бяха тук, можеше да ги държи под око. Ако някой се върнеше в Алеткар, можеше да заговорничи необезпокояван. Разбира се, дори и кратките посещения можеха да помогнат за стабилизирането на страната.

Кое беше по-важно? Стабилността или възможността да наглежда останалите? В името на кръвта на праотците ми, рече си Далинар, не съм създаден за политика и заговори. А за да размахвам меча и да прегазвам враговете.

Както и да е, щеше да направи каквото е нужно.

— Сигурен съм, споменахте, че разполагате със сведения за сметките на Краля, нали, Тешав?

— Така е — отвърна тя, докато продължаваха кратката разходка. — Имахте основания да ми наредите да проверя в сметководните книжа, защото излиза, че трима от върховните принцове — Танадал, Хатам и Вама — доста изостават — с плащанията. Освен Вас, всъщност единствено върховният принц Садеас е платил дължимото според принципите на войната.

Далинар кимна.

— Колкото по-дълго трае тази война, толкова по-удобно става за принцовете. Започват да се питат. Защо да плащат високите военновременни цени за ползването на Превръщателите? Защо да не заселят тук земеделци и да започнат да произвеждат свои храни?

— Извинете ме, Сиятелни господарю — отговори Тешав, когато свърнаха по пътя. Помощницата й ги следваше с няколко закрепени на дъски тефтера в чантата. — Но дали ние наистина не искаме да насърчаваме това? Вторият източник на провизии може да е полезен резерв.