Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Какво правите? — попита тя. — Разваляте я.
О, скъпа, отговори Магьосника. Колкото и добре да рисува, повече го бива да унищожава.
Не след дълго прекрасното й тяло беше покрито с одеяло от бръшлянови листа. Когато свърши, той отстъпи от черната дъска.
— Веднъж опитах да правя секс. Не се получи.
— Защо не? — попита тя с напрегнат глас.
— Не беше както трябва. Не бях направил правилен избор. Спрях.
Тя замълча за кратко и после се надигна от масата.
— Точно както постъпихте сега с мен.
Той бързо се завъртя.
— Не, това не е…
— Вие спряхте, не е ли така? Избрахте да не продължите.
— Кормия, не защото…
— За коя се пазите? — В очите й се четеше огромно разочарование. — Или причината са фантазиите ви за Бела? Това ли ви спира? Ако е така, искрено съчувствам на Избраниците. Но ако въздържанието ви кара да сте така изолиран, тогава съчувствам на вас. Тази сила е лъжлива.
Тя беше права. Толкова беше права.
Кормия прибра косата си в кок, наблюдавайки го, горда като кралица, докато я захващаше с фиби на мястото й.
— Връщам се обратно в Светилището. Желая ви всичко най-добро.
Тя се обърна, а той се втурна след нея.
— Кормия, почакай…
Тя дръпна ръката си, когато той се опита да я хване.
— Защо да чакам? Какво точно ще се промени? Нищо. Вървете и бъдете с останалите. Ако можете. Ако не можете, трябва да отстъпите мястото си на друг, който да даде на расата ни нужната й сила.
Тя затвори вратата след себе си.
Застанал сам насред празната класна стая, докато смехът на Магьосника кънтеше в ушите му, той почувства, че светът около него се свива, така че миналото, настоящето и бъдещето започнаха да го задушават… превръщайки го в една от статуите в обраслата и мъртва градина на семейния му дом.
Тази сила е лъжлива…
В обгърналата го тишина той продължаваше да чува изречените от нея думи в главата си, отново и отново.
33.
— Това е просто клуб — заяви синът на Омега, а в гласа му се чувстваше разочарование и гняв.
Господин Д. изключи двигателя на форда и се озърна.
— Да. И тук ще намерим каквото ви е нужно.
Бяха карали без посока известно време, защото синът на Омега не спираше да повръща. Последният пристъп на гадене беше отминал преди четирийсет минути и господин Д. вярваше, че нещата са се успокоили. Беше трудно да се каже дали причината за състоянието му беше онова, което се наложи да извърши, или приемането му в техните редици. При всички случаи господин Д. се беше погрижил за него.
«Скриймърс» беше удачното място за тях. Въпреки че синът на господаря нямаше да е в състояние да се храни или да прави секс, тук имаше нещо за него — пияни хора, които можеха да бъдат използвани вместо боксови круши.
Както беше уморен и напрегнат, тялото на сина преливаше от енергия, която трябваше да бъде изразходена. Клубът и идиотите в него щяха да играят ролята на оръжие. Синът щеше да бъде куршумът.
Един бой щеше да го съживи.
— Хайде — подкани го господин Д. и слезе от колата.
— Това са пълни глупости. — Думите може да бяха остри, но тонът продължаваше да е на някой с изпразнено от съдържание съзнание.
— Не са. — Господин Д. заобиколи колата и отвори вратата на сина, а после му помогна да излезе. — Трябва да ми се доверите.
Пресякоха улицата, за да стигнат до клуба, и когато бодигардът в началото на опашката се втренчи в господин Д., той пъхна в ръката му петдесетдоларова банкнота, която ги вкара вътре.
— Само ще се помотаем наоколо — подхвърли господин Д., докато си проправяха път през тълпата към бара.
Във всички кътчета на клуба гърмеше як рап, жените, облечени в миниатюрни късчета кожа, кръстосваха на лов за пениси, а мъжете се споглеждаха красноречиво помежду си.
Увери се, че е постъпил правилно, щом синът стрелна с поглед група колежани, които се смееха силно и се наливаха с мартини.
— Да, просто малко ще разпуснем — заяви господин Д. със задоволство.
Барманът се приближи към тях.
— Какво да бъде?
Господин Д. се усмихна.
— Нищо за нас…
— Текила — отговори синът.
Когато барманът се отдалечи, господин Д. се наклони към него.
— Вече не можете да ядете. Нито да пиете или да правите секс.
Светлите очи на сина го стрелнаха.
— Какво? Майтапиш ли се?
— Не, сър, такива са порядките…
— Майната им. — Когато чашата с питие се озова пред него, синът се обърна към бармана: — Открий ми сметка.