Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Не видях Том Уолш, което засили подозрението ми, че се дистанцира от мен и от операцията — но не до такава степен, че да не цъфне на сцената, ако убия или заловя търсения либийски терорист. Запитах се обаче дали ще се появи, ако аз бъда пречукан и Халил се измъкне. Подобен изход едва ли щеше да е подходящ за фотографии. Така или иначе, ако го бях видял, със сигурност щях да му кажа за Борис. Стига да не забравех.
В осем вечерта се срещнах с Парези и Старк и тримата обсъдихме подробно операцията.
В девет излязох от сградата, облечен почти като миналия път, с тази разлика, че сега носех шапка на „Янките“ — така че ако попадна на Халил, той да може да изкрещи:
„Пукни, янки!“
Извървях краткото разстояние до мястото на Световния търговски център и забелязах, че порталът на наблюдателната платформа е заключен. Районът, който беше съсипан при рухването на Близнаците, беше пуст в този час.
Направих пълна обиколка на обекта, чиито страни са с дължина около половин километър. На няколко пъти спирах да погледна огромния изкоп, частично осветен от прожектори за стадион. На дъното на дълбоката яма имаше машини и купчини строителни материали. Всички отломки на практика бяха изчезнали, но от време на време продължаваха да се появяват човешки останки.
„Копелета“.
От страната на Либърти Стрийт се намираше дългата рампа, която се спускаше към строителния обект. Беше преградена от две високи порти от телена мрежа, сега заключени. От другата страна на портите се виждаше голямата удобна каравана на охраната от Пристанищните власти, която пазеше единствения вход към изкопа. До портите беше паркирана кола на Пристанищна полиция, използвана от двете ченгета в караваната.
Е, не очаквах да открия Асад Халил близо до поста на охраната, така че продължих по Уест Стрийт, която минава между Световния търговски център и сградите на Световния финансов център, който беше толкова повреден при рухването на кулите, че районът бе отцепен с огради. Мястото приличаше на военна зона — каквато всъщност си беше.
На отсрещната страна на изкопа различих осветената наблюдателна платформа и ми хрумна, че Асад Халил не би могъл да пропусне тази туристическа атракция, докато е в Ню Йорк. Представих си го как стои там, гледа надолу в пропастта и се мъчи да скрие усмивката си от хората около него.
— Сам си — уведоми ме гласът на Старк в слушалката.
— Разбрано.
Тръгнах към Батъри Парк, който е на около осемстотин метра южно от Кота нула. Батъри Парк е приятно и тихо място, макар и не пуст. Често можеш да се натъкнеш на някои романтици, които седят и съзерцават морето и Статуята на свободата или се качват на ферибота до Стейтън Айланд. Евтин начин да излезеш с момиче на среща. Правил съм го.
Беше приятна вечер и в парка имаше неколцина души, в това число двойката от екипа, която бях видял в Сентръл Парк — отново седяха на една пейка, хванати за ръце. Дано поне да се харесваха.
— Не ми изглежда обещаващо — казах в микрофона.
— Може би все още е твърде рано — отвърна Старк. — Хайде да се разходим по някои тъмни и тихи улички. После ще се върнем тук.
Хареса ми как Старк използва множественото число, сякаш и той се разхождаше. Не, аз се разхождах заедно с помощта от наблюдаващия екип, а другата половина бяха обозначени коли. Колкото до момчетата от специалните части, тях ги караха от едно място на друго и стояха предимно в микробуса си, за да не изкарат акъла на хората.
Докато вървях из тихите улици на Финансовия дистрикт, се обадих на Кейт, за да я успокоя. Вдигна още на първото позвъняване.
— Чаках да ми звъннеш. Къде си?
— Прекрачвам някакви пияни борсови брокери.
— Внимавай, Джон.
— Обичам те.
Да си женен за човек от бранша си има своите предимства. Безпокоиш се за другия, но това е информирано безпокойство. И колкото по-малко се говори, толкова по-добре.
Продължих разходката си из почти пустите улици на Долен Манхатън, върнах се в Батъри Парк, после отново свих и Световния търговски център.
Около полунощ всички стигнахме до заключението, че никой не ме следи. Намерих едно такси недалеч от Федерал плаза 26 и поех към дома.
По пътя отново се обадих на Кейт.
— Нямахме късмет. В такси съм, прибирам се.
— Добре. Но не го прави отново. Нервите ми няма да понесат още една подобна вечер.