Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Не би му се отразило зле — съгласи се той. — Халил има един любим афоризъм: „Американците знаят твърде много за златото, но са забравили стоманата“.
Какво пък, в това може и да имаше някаква истина, но не го признах пред Борис.
— Нека те попитам нещо по-конкретно за ЦРУ и Халил. Не е нужно да отговаряш, но ако мълчиш, може да се налови да прекратим сътрудничеството.
Мълчание, така че го попитах:
— ЦРУ замесено ли е по някакъв начин с Асад Халил?
Отново мълчание.
Зачаках.
Най-сетне той каза:
— Това не е нещо, което искаш да знаеш.
— Тогава защо попитах?
Отново последва мълчание.
— Разбираш, че приятелите ми от Лангли не ми дадоха много информация при разговора — каза той. — Всъщност те ми задаваха въпроси. Но като опитен следовател знаещ, че човек може да научи много неща от самите въпроси.
— И ти какво научи?
— Научих… че ЦРУ и КГБ имат много общо помежду си.
Не коментирах и зачаках за още.
Представих си как Борис пали цигара и отпива от водката си.
— Нямам представа дали Халил и ЦРУ не са имали някакво споразумение тогава… или сега — каза той. — Но ще ти кажа следното — когато някоя страна бъде подложена на атака, народът се сплотява около правителството. Видя го на единайсети септември. А когато страната не е атакувана — или не е била атакувана от… да кажем, почти две години, тогава хората забравят. И може би стават критични към правителството и критикуват методите му за борба срещу врага. Специално в Америка хората негодуват срещу всяко ограничение на свободите им. Нали така? Така че какво е решението на правителството? Да върне властта на народа ли? Не. Решението е още една атака.
Отново не отговорих, но напълно разбирах какво има предвид. Борис обаче беше… ами, руснак. Човек от КГБ. А подобни типове обожават конспирациите. И страшно обичат да откриват разни тайни заговори и тъй нататък. Така че когато го бях помолил да помисли, бях натиснал копчето на неговите „Досиета Х“.
— Кори?
— Извинявай, водех си бележки за филмов сценарий.
— Мога ли да ти помогна с още нещо?
— Не и този път — уверих го.
— Благодаря за обаждането. И за седмицата.
— Няма за какво. И не забравяй да ми се обадиш, ако се случи да го убиеш при самозащита.
— Първо на адвоката си, после на теб.
— Станал си истински американец, Борис.
— Благодаря. — Той помълча малко, после каза — Каквото и да е замислил за теб, Кори, няма да е приятно.
— Така е. За теб също. И може би ще си първи.
Той не отговори на това и затворихме. Взех си една бира и седнах на балкона.
Е, вече може и да знаех малко повече за главата на Халил, но това не ме доближаваше до откриването му. Не бях по-близо и до отгатването какво друго е замислил. Все пак бях малко по-уверен, че наистина е замислил нещо — нещо химическо, биологично или, да не дава Господ, ядрено. Нещо, дадено му от неговите благодетели.
Колкото до Борис и конспиративните му теории… какво пък, Борис не беше първият, който си мисли, че има хора, за които още една атака ще е добре дошла. Но приветстването на атаката и конспирацията за предизвикване на атака са две много различни неща.
Другата ми мисъл бе, че не биваше да съзаклятнича с Борис Корсаков, бивш убиец от КГБ. Понякога обаче ти се налага да си партнираш с някой лош. Както казват арабите, врагът на моя враг е мой приятел. Освен това удвоявах шансовете Халил да бъде мъртъв, преди да е задействал някакво оръжие за масово поразяване. Или да ме е убил. И това беше целта ми. По-късно можех да се тревожа какво да обяснявам на Том Уолш — ако изобщо се наложеше.
Довърших бирата си и погледнах към сградите от другата страна на улицата. Ако Халил бе някъде там, представлявах изкусителна мишена за него. Но после си спомних съня, който беше нещо като обобщение на всичко, което знаех за този човек — как е убивал досега, и кой е и какъв е. Щяхме да се срещнем. Вероятно часът и мястото щяха да са избрани от него, не от мен, но определено щяхме да се срещнем.
43
В пет и половина взех такси до Федерал Плаза 26.
Прекарах няколко часа зад бюрото си в наваксване с имейлите и паметните записки и прослушване на гласовата си поща. Нямаше нищо свързано с Халил, което потвърди заключението ми, че случаят се намира под много строг контрол. Колкото до другите случаи, по които работехме с Кейт, те явно бяха разпределени на други детективи и агенти. И какво, още ли бях на работа тук? Предположих, че да, докато случаят Халил не бъде разрешен по един или друг начин.