Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Надуха тръбите и Ерик скочи от постелката си. Бяха в лагера вече пет дни и той току-що бе свършил наряда си. Измъкна се от палатката и видя, че всички са вперили погледи към долината.
Ру пристъпи към него и се засмя.
— Прилича на разбутан мравуняк.
Приятелят му имаше право. Навсякъде се движеха хора. Фостър мина бегом през лагера, като крещеше:
— Всички на конете! Ще минаваме на преглед!
Ерик и Ру се върнаха в палатката, грабнаха щитовете и мечовете си и забързаха към мястото, където другите вече оседлаваха конете си и се подготвяха за военната церемония. Когато дойде заповедта да яхнат конете, те вече бяха на седлата и се подреждаха в строеви ред.
— Засега спокойно, момчета — каза Фостър, като препусна край тях. — Пазаруването е започнало и днеска нямате особена работа. Когато дойдат посредниците, напрегнете сили, за да изглеждате колкото се може по-яростни и войнствени.
Това предизвика смях и някъде от задните редици се дочу басовият глас на Джедоу Шати:
— Просто постави отпред Джером, човече. Той ще им вземе страха, не знаеш ли?
Отново се разнесе смях и тогава гласът на дьо Лунвил проехтя във въздуха:
— Следващият, който се опита да ме разсмее, да помисли предварително, иначе ще съжалява, че майка му не е дала свещен обет за моминство преди да бъде роден!
Отрядът потъна в мълчание.
Час по-късно откъм долината се дочу тропота на коне. Ерик изви глава и видя група мъже да се насочва към тях. Начело яздеше едър младолик мъж с побеляла коса. Носеше контешки благороднически дрехи и очевидно държеше много на външността си, въпреки че бе целият покрит с прах от пътя. До него яздеше друг, който държеше в ръцете си пурпурен флаг с орел.
— Вая! — викна Праджи. — Ти ли си, стари пауне! Мислех, че някой от съжаление те е убил. Къде изчезна толкова време?
Другият мъж се засмя и каза:
— Ти си успял да разбереш и да дойдеш тук. Ако не бях чул за тази среща, щях още да пътувам надолу към Града на Змийската река, за да търся капитана и тази дружина жалки глупаци.
— Дойде тъкмо навреме — каза Калис. — Днес трябва да започне военният преглед.
Вая се огледа.
— Още има достатъчно време. Ще разполагаме най-малко с три-четири дни. И двете страни ли са тук?
— Не, не се чува нищо за агенти на Изумрудената кралица. Тук са само тези на жреца-крал — отвърна Калис.
— Добре. Това ми дава достатъчно време за къпане и храна. В близките дни няма да приемаш никакво предложение.
— Ти и аз знаем, каквото знаем — каза Калис, — но трябва да се държим убедително, нали? Онези — той посочи към палатката на посредниците — не трябва да заподозрат какво замисляме. Ще се държим така, като че ли претегляме в еднаква степен всяко предложение.
— Разбрано — каза Вая. — Но все пак има време за една баня. Ще бъда тук след час.
Той се обърна и потегли заедно с придружителите си.
— Бил съм се на негова страна двайсет и девет години — каза Праджи — и мога да се закълна, че на света няма по-суетен мъж. Той ще се наконти и за собствената си екзекуция.
Калис се усмихна и Ерик осъзна, че това е един от редките случаи, когато го вижда развеселен.
Дни наред бяха подложени на строеви прегледи и посредниците идваха, за да огледат отряда. Заедно с хората на Вая и мъжете под командата на Хатонис наброяваха повече от сто меча: достатъчно голямо бойно съединение, за да се разглежда сериозно, но не и толкова голямо, че да изисква специално изследване.
След третия ден започнаха да идват предложенията и Калис ги изслушваше вежливо, но все още не взимаше страна.
Седмица след като бяха започнали прегледите, Ерик забеляза, че някои отряди си заминават. Запита Праджи за това по време на вечерята и той му обясни, че това са войници, подписали вече договори с жреца-крал.
— Може би това са бедни капитани, които не могат да платят на хората си. Те трябва бързо да намерят служба или бойците им ще бъдат примамени от по-богати дружини. Но повечето чакат да чуят какво ще предложи и другата страна — каза Праджи.
Минаха още няколко дни, но другата страна не се появяваше.
Две седмици по-късно Ерик поиска разрешение да изведе конете нагоре по реката, тъй като всичко наоколо бе изпасано до голо, а търговците на сено и зърно искаха баснословни цени. Калис му разреши, но нареди да води със себе си охрана в пълен състав, която да наглежда животните непрекъснато.
Мина и друга седмица.
Веднъж, вече месец след пристигането им, Ерик отново се връщаше от превърналата се вече в ритуал проверка на конете, когато чу от центъра на лагера поредица от тръбни звуци. Времето беше горещо, най-горещата част на лятото, както му обясни един от войниците от клана — скоро щеше да дойде есента. Беше му странно да загуби една зима. Знаеше, че Накор би могъл да му обясни как така се губи един сезон, но не беше сигурен дали е готов да изслуша подробните, многословни обяснения на дребния мъж.